22 февр. 2025 г., 12:59

Рокада

555 0 5

Светът, от който искам да уча и да дишам

дали е моят свят, или пък нечий друг?...

Той гледа осъдително когато съм различен,

и твърде е изнервен - като ревнив съпруг.

Със кривите си пръсти той сочи мойте грешки,

редовно ме осъжда със поглед на Пилат.

Той царят на дъската е, а аз съм просто пешка,

очакваща да чуе: "В три хода - шах и мат!"

И нямам вече сили отново да се питам

какво ми е подготвил след поредния гамбит.

И нямам вече нерви за атака и защита

а само си мечтая да бъдем просто квит.

Поредна тежка рана в сърцето ми отваря

и киска се зловещо - типичен селски луд!

"Пази си царя, пешко, пази си царя! Царя!

Дори и със рокада той скоро ще е труп!"

Рокада?!? Май е време за коренна промяна

във неговата мерзост, в безсмисления вкус?!...

Внезапно осъзнавам: светът съм аз, и трябва

да бъда по-различен, да бъда по-Иисус!

Тогава няма вече да търся снизхождение

за всичките ми криви,малки стъпки по снега,

сам мога свят да бъда и нечие спасение

и главно изречение със подпис: "Любовта!"

Решавам, и го правя: шахматната теория

не ще я проумея, въобще не я обичам!

Светът от днеска става  моя територия - 

каквото му напиша, той трябва да го срича!

И гледа ме учудено, говори ми възбудено,

че май съм се побъркал със този мой обрат.

Желае да съм същият - удобният, намръщеният,

но аз му се усмихвам:

"С два хода - шах и мат!"

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Митов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...