Рокада
Светът, от който искам да уча и да дишам
дали е моят свят, или пък нечий друг?...
Той гледа осъдително когато съм различен,
и твърде е изнервен - като ревнив съпруг.
Със кривите си пръсти той сочи мойте грешки,
редовно ме осъжда със поглед на Пилат.
Той царят на дъската е, а аз съм просто пешка,
очакваща да чуе: "В три хода - шах и мат!"
И нямам вече сили отново да се питам
какво ми е подготвил след поредния гамбит.
И нямам вече нерви за атака и защита
а само си мечтая да бъдем просто квит.
Поредна тежка рана в сърцето ми отваря
и киска се зловещо - типичен селски луд!
"Пази си царя, пешко, пази си царя! Царя!
Дори и със рокада той скоро ще е труп!"
Рокада?!? Май е време за коренна промяна
във неговата мерзост, в безсмисления вкус?!...
Внезапно осъзнавам: светът съм аз, и трябва
да бъда по-различен, да бъда по-Иисус!
Тогава няма вече да търся снизхождение
за всичките ми криви,малки стъпки по снега,
сам мога свят да бъда и нечие спасение
и главно изречение със подпис: "Любовта!"
Решавам, и го правя: шахматната теория
не ще я проумея, въобще не я обичам!
Светът от днеска става моя територия -
каквото му напиша, той трябва да го срича!
И гледа ме учудено, говори ми възбудено,
че май съм се побъркал със този мой обрат.
Желае да съм същият - удобният, намръщеният,
но аз му се усмихвам:
"С два хода - шах и мат!"
© Илиян Митов All rights reserved.
