2 мар. 2025 г., 17:49

Анабел ★ Поезия и прочит Анабел

1.7K 0 0
00:00
01:51

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Демирова Все права защищены

Анабел
По пътеките отъпкани се спъвам
и тръните по люспите ме галят...
В незаключени врати се блъскам
и влизам там, където не отварят...
Светът за мен е тясна блуза,
,,сънувам,, гола, макар да ми се смеят...
Обръщам винаги и другата си буза,
да ме ударят пак, а те не смеят.
Непознатото в познато търся,
в хората за ангели все гледам...
и връщам се сама на кръста
с небето, когато се разделям...
Гмурвам се във този свят отново
сред вълните му опашката си търся...
а той ме гледа някак си сурово
коктейли ,,Молотов,, ми дава да закуся...
Опашката ми -облачно хвърчило
тайни знаци в небето ми рисува...
А слънцето във рани зазорило
името ми в просъница бълнува...
И пак излизам в кървава корида,
денят обличам, изпива ме нощта...
Един път океан съм, друг път мида,
а аз си плача пред свещта...

Музика- • Soldier Of Fortune - Guitar Instrumental

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана) 🇧🇬

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Най-красивото отсъствие 🇧🇬

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...