AnabeII
132 результатов
Вечерта е черен цвят от акварел,
на деня в очите, в бялото попива.
Морето утихва в бленуваният сън
от ръцете на скалите-обещаван.
Само шарените светлинки в нощта, ...
на деня в очите, в бялото попива.
Морето утихва в бленуваният сън
от ръцете на скалите-обещаван.
Само шарените светлинки в нощта, ...
53
2
вън вали.. вали, вали
едно стъкло разделя тишината
един прозорец между аз и ти
до бяло който изстърга ми душата
вън вали, вали.. вали.. ...
едно стъкло разделя тишината
един прозорец между аз и ти
до бяло който изстърга ми душата
вън вали, вали.. вали.. ...
67
1
2
Не вярвам вече в есента
в пътят на всеки лист от нея вярвам,
в неговото раждане, в смъртта
и после отначало всичко как започва.
Не вярвам вече във дъжда, ...
в пътят на всеки лист от нея вярвам,
в неговото раждане, в смъртта
и после отначало всичко как започва.
Не вярвам вече във дъжда, ...
42
1
Помня, че падах... Пропадах надолу стремително, а пространствата ме деряха със своите ледени езици. Свистящите звуци от въздушните струи забиваха острите си нокти дълбоко в мен и отнемаха от разума ми миг след миг. За кратко попадах във въздушна възглавница, и спомена от уговорката светваше в мен ка ...
162
1
5
На луната седнах днес
една цигара да изпуша,
сънят ми тръгна си нощес,
че броя овце не слуша.
От цигарен дим кръгчета си правя, ...
една цигара да изпуша,
сънят ми тръгна си нощес,
че броя овце не слуша.
От цигарен дим кръгчета си правя, ...
147
3
Добре си казваш,
да ти кажа и аз не се оплаквам.
Минават дните подредени като в низ.
Небето само дето се навъси,
и ще завали евентуално... От каприз! ...
да ти кажа и аз не се оплаквам.
Минават дните подредени като в низ.
Небето само дето се навъси,
и ще завали евентуално... От каприз! ...
128
6
264
1
18
Любовта не е рана. Тя е кръвта.
Раните ги правят хората. В които няма кръв.
А после търсят бинтове и риванол.
Да превържат безсебе си в тебе..
Тръгват си. Връщат се. Но никога навреме. ...
Раните ги правят хората. В които няма кръв.
А после търсят бинтове и риванол.
Да превържат безсебе си в тебе..
Тръгват си. Връщат се. Но никога навреме. ...
170
5
Поетът своеобразен е нарцис,
ще ми се да вярвам-в добрия смисъл.
Едно самотно и разплакано дете,
лишено от любов и грижа на родител.
Жените на поетите в стари времена, ...
ще ми се да вярвам-в добрия смисъл.
Едно самотно и разплакано дете,
лишено от любов и грижа на родител.
Жените на поетите в стари времена, ...
171
1
1
216
1
3
На Явор
когато доброто и злото се размиват
в един безумен, злокобен, маскарад
и на календара датите потъват
и всеки дъх поет за теб е ад ...
когато доброто и злото се размиват
в един безумен, злокобен, маскарад
и на календара датите потъват
и всеки дъх поет за теб е ад ...
160
Блещукат си звездите и какво от това?
Те са просто мънички, ярки кълба...
В тях няма живот и са студени,
не заслужават всичките тези рефрени...
Блещукат си звездите и какво от това? ...
Те са просто мънички, ярки кълба...
В тях няма живот и са студени,
не заслужават всичките тези рефрени...
Блещукат си звездите и какво от това? ...
145
4
Денят ми, сякаш прилеп бял
с главата все виси обратно.
Нощта свирепа е като кинжал
пронизва пак на грешно място.
Булевардите са пумпал див ...
с главата все виси обратно.
Нощта свирепа е като кинжал
пронизва пак на грешно място.
Булевардите са пумпал див ...
170
1
7
Без куфар съм. Без билет и без часовник.
Малко чудо в този изпотъпкан свят.
В последното купе като забравен вестник,
за никъде пътувам без посока и адрес.
И сменяха се градове, и гари, и сезони- ...
Малко чудо в този изпотъпкан свят.
В последното купе като забравен вестник,
за никъде пътувам без посока и адрес.
И сменяха се градове, и гари, и сезони- ...
367
1
12
Когато бърша праха от иконите съм тиха
като утроба на бездомна, в която зрее чудо.
.. и чувам как тревичките нашепват нещо,
на планетата във най-далечният от мене ъгъл.
Когато бърша праха от иконите съм малка, ...
като утроба на бездомна, в която зрее чудо.
.. и чувам как тревичките нашепват нещо,
на планетата във най-далечният от мене ъгъл.
Когато бърша праха от иконите съм малка, ...
205
1
9
311
5
444
2
2
Заминава ми се.. Заминава ми се някъде..
Не знам къде.. Само да е някъде далеч.
Море да има. Да мога дълго да погледам
сълзите си накуп събрани. И, че ме има.
Да има пясък-милиони, милиарди песъчинки, ...
Не знам къде.. Само да е някъде далеч.
Море да има. Да мога дълго да погледам
сълзите си накуп събрани. И, че ме има.
Да има пясък-милиони, милиарди песъчинки, ...
276
3
7
214
291
2
4
274
1
2
Ставах винаги в четири... Тогава, когато целият свят бе заровил носа си във възглавницата. Подгряваха ме поне час, преди голямата работа... Цял ден щях да обикалям града и да дишам праха на живота... Колко чист бе светът, когато се събуждаше... Птичките чуруликаха, слънцето погалваше уморените къщи, ...
226
2
Беше време, когато нямаше ни интернет, ни дискотеки, ни някакви по-особени забавления.. Това, което се случи, беше в едно забутано село преди мнооого години. Ще ви го разкажа тъй, както на мен ми го разказа бай Иван, дядото на Ставри - внук му, който го разказал на буля Евдокия, а тя на вуйната на ж ...
254
2
4
226
395
3
10
по ъглите капят мълчания
с нажежени до синьо уста
земята сега е алена буква
и само небето има крила
потъват цифри в календара ...
с нажежени до синьо уста
земята сега е алена буква
и само небето има крила
потъват цифри в календара ...
198
2
Бях студентче, брато. Класика в жанра. Лекции, къркорещ корем, пиячка и курви. Щастие беше, когато мама пращаше колет. Манджички, курабийки, месце от прасето... А пък за уикендите, когато успявах да прескоча до наште... Еееее, нямаше такъв, кеф, братле! Като извадеше тате оная ми ти стара гроздова и ...
327
2
7
274
1
3
Тя беше мъничка Снежинка...
И през прозореца видях я аз.
Надолу литнала с усмивка
в най-късния за мене час.
Обратно исках да се върне- ...
И през прозореца видях я аз.
Надолу литнала с усмивка
в най-късния за мене час.
Обратно исках да се върне- ...
229
3
9
Пресече се небето в твоите очи
Мастило стана синевата - сенчица докрай ранена.
От седем дена птица в него не лети...
В тюркоаз замръзна на съдбата в нейната корона.
А ти, на който лицето бе от светлина, ...
Мастило стана синевата - сенчица докрай ранена.
От седем дена птица в него не лети...
В тюркоаз замръзна на съдбата в нейната корона.
А ти, на който лицето бе от светлина, ...
200
Ти, който преболедува всички зими,
но още имаш скреж по миглите...
Нима те стигнаха лъчи незрими,
та ти няма моливът и листите?
Дали си вкусил пилешката супа ...
но още имаш скреж по миглите...
Нима те стигнаха лъчи незрими,
та ти няма моливът и листите?
Дали си вкусил пилешката супа ...
299
3
8
,, Имало едно време един град, който никога не свършвал. Както и да вървиш — наляво, надясно, нагоре, надолу, все си в града. Хората там били свикнали с това. Нямало табела „Край на града“, нямало поля или гори. Само улички — криви, прави, павирани, асфалтирани, мокри от дъжд или топли от слънце.,,
...
...
327
11
273
1
7
312
4
463
2
3
Сънувах те.. знаеш ли... А аз не сънувам. Поне не помня. Много от отдавна не помня. Дали, защото всички защити ми се включиха и ме пазят.. От какво ли... Приличам на усещане за пролетна, вишнева пъпка, замръзнала преди да разцъфти... Сънувах те.. Бяхме в една стая. Аз, ти и той. Имаше едно двойно ле ...
203
2
3
https://www.youtube.com/watch?v=Wf2mYdUUZuk
249
2
339
3
3
Убита там на пътя. Застреляна във гръб.
Сърна лежеше мъртва и стичаше се кръв...
Потръпваше с крачета още в последния си час.
Кой?-попитах тихо, но нямаше сърната глас.
От асфалта исках да я вдигна. До нея приближих. ...
Сърна лежеше мъртва и стичаше се кръв...
Потръпваше с крачета още в последния си час.
Кой?-попитах тихо, но нямаше сърната глас.
От асфалта исках да я вдигна. До нея приближих. ...
225
3
5
277
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
