Mar 2, 2025, 5:49 PM

Анабел ★ Поезия и прочит Анабел

1.6K 0 0
00:00
01:51

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Анабел
По пътеките отъпкани се спъвам
и тръните по люспите ме галят...
В незаключени врати се блъскам
и влизам там, където не отварят...
Светът за мен е тясна блуза,
,,сънувам,, гола, макар да ми се смеят...
Обръщам винаги и другата си буза,
да ме ударят пак, а те не смеят.
Непознатото в познато търся,
в хората за ангели все гледам...
и връщам се сама на кръста
с небето, когато се разделям...
Гмурвам се във този свят отново
сред вълните му опашката си търся...
а той ме гледа някак си сурово
коктейли ,,Молотов,, ми дава да закуся...
Опашката ми -облачно хвърчило
тайни знаци в небето ми рисува...
А слънцето във рани зазорило
името ми в просъница бълнува...
И пак излизам в кървава корида,
денят обличам, изпива ме нощта...
Един път океан съм, друг път мида,
а аз си плача пред свещта...

Музика- • Soldier Of Fortune - Guitar Instrumental

Comments

Comments

Editor's choice

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана) 🇧🇬

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Този свят не е купчина прах 🇧🇬

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...