Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
ГЪДУЛАР
автор: Петя Цонева /Петра/
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!
Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.
Знам, че имаш нозе от трева и градински невен
и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш,
но свири! Завърти своя танц като странстващ дервиш –
със едната си длан натежалия дъжд си понесъл,
а със другата нас благославяш. Земята държиш
и от някаква стара безсмъртност небета раздаваш.
И си толкова скромен. Подвил до пазара нозе,
на гъдулката свириш така, че и Бог заиграва.
Не подхвърлям монета, последното грозде я взе.
Но се спирам и слушам как изгрев и залез наддават.
И кафявото птиче със лъскаво черно око
по нозете ти клъвва трохи от сърце натрошено.
Ти отрано си станал да свириш небесно хоро –
този, прашният, никакъв ъгъл е твоята сцена.
Във оркестър не свириш, защото си странстващ артист –
разпиляваш косите, извиваш легато от ноти.
А лъкът ти дълбае следа във неделната вис –
целодневната пълна окръжност, събрала живота.
Но сърцето ти сигурно има размах на дъга,
щом на няколко струни перата си ангел забол е.
Гъдуларю, ти вятър си, слязъл в човешка тъга
свободата ни в прашния танц на деня да измоли.
гъдулка: Димитър Лавчев
прочит: Мая Нарлиева
