Синьо.цвете
108 результатов
Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...
  388  11  26 
Понеже януарствам всяко лято,
реших че термометърът блъфира.
Извръщам взор от нечий юг, когато
надиплям мраз по знойната му диря.
И стърже скреж по тънките ми вени... ...
  979  16  45 
ТИХО НИЩО
По крайчеца на битието
вали дъждът и напоява.
С какъв кураж пониква цвете -
чупливо като връх на слава… ...
  1597  11  16 
Повярвайте ми! Нямам нищо общо.
Не я докоснах с малкия си пръст.
Залитна и в нозете ми злокобно
се свлече след хроничен земетръс.
Не зная как. Напусна ме, когато ...
  565  35 
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря.
Теб моля, нарисувай ми небе! ...
  1417  13  22 
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
  2047  12  10 
Из дневника на баба Мара Снайпериста
(на пенсионера Страти)
Съседи и съседки мои мили,
"не съм от тези..." (Не, не съм от тях!),
да ви доложа как почти насила ...
  410  22 
...И хлябът ще се пръска на стотици мълчания, когато е прегърнат... Петя Цонева
След теб ще бъде тихо. Много тихо.
Смехът ти ще се пръсне на стотици
мълчания*. И парещият вихър
ще кипне сол под крехките зеници. ...
  494  12  21 
Кой казва, че дилемите са лесни?!
Обмислям предпоследната си стъпка
под спомена за дъжд от диви кестени
две влюбени хлапета как окъпа...
И вятърния шепот на тополите... ...
  774  12  32 
Един квартален рицар се опи
от блясъка на древните поети.
Меракът за дуели се стопи.
Решението мигом беше взето.
Наточи меча боен до писец - ...
  1270  18  82 
КЪЩА ОТ ДУМИ
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка. ...
  2496  11  17 
В утробата пулсираше живот.
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня. ...
  780  12  23 
Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...
  1933 
Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
  763  15  18 
Понякога сънувам, че ме има.
Светът завихря шайбата на дните,
по-зрима от прииждащото зримо,
напускам центробежното му сито.
Настъпвам (точно) края на земята, ...
  654  15  20 
ЗЕМЯ НА АНГЕЛИ
/Посветено на всички дечица, които завинаги ще останат такива/
Никой няма да стане голям.
И оттук ги изпращаме същите –
през геврече със златен сусам ...
  3082  12  12 
Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...
  2135 
Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...
Тъкмо свикнах да имам на ум ...
  2563  10 
ПОСЛЕДНАТА ГАРА
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна. ...
  2273  11  22 
ИЛЮЗИЯ
Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само. ...
  1253  12 
ПОСОКА
Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе. ...
  2757  11  21 
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
  1574  28  32 
Когато Ирен ме дръпне за плитките! 🙂
За Иренката ми!
  1844 
Сбор на Архангеловден
Добре дошъл, Архангел Михаиле,
но мисля, че си хванал грешен път.
Човек душа под нокътя си свил е,
освен това – душите тук са кът. ...
  1678 
По дяволите – плитките води,
които давят снажни вълноломи.
След тях е нито пепел, нито дим,
но пристанът нелепи жертви помни.
До плиткото когато те снижат, ...
  1063  16  22 
Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...
  903  15  24 
Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ, ...
  1043  18  39 
Невидими са моите крила?!
Не са, приятелю, а закърнели.
Преди да срастнат към плътта,
прекършваха ги хората умело.
Неистово опитвах да летя, ...
  1147  10  43 
Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга, ...
  794  18  20 
  1212 
Несъмнено отново съм скарана с Господ
и директно му връчвам пищов. Без дуел!
Ще поканя небесната свита на гости,
да освирка размирната, преди разстрел!
Тази вечер разчиствам и сетната сметка. ...
  917  15  31 
  2037  17 
ВЯРА ЗА ЛЕТЕНЕ
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти. ...
  2473  20 
Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...
  2416  11  15 
> Спокойно спете! Всичко е наред
> сега, когато имате виновен...
>
> К. Кондова
Порочна съм – зачевам от вини ...
  1500  28  42 
Гола съм!
По една душа!
Дори без
едничката си риза!
А трябва ли ми нещо друго, ...
  2109  14  23 
За силата ли? Тя ще ви разкаже,
но не и днес! Когато си отива.
Подпира с нея лепкавите сажди
от хиляди кубици тъмносиво,
които до вселената се ширят – ...
  844  17  17 
ГОСПОД МЕ ОБИЧА
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва... ...
  2035  14  20 
Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...
  938  21  30 
Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...
  1263  24  50 
Предложения
: ??:??