ГЪДУЛАР

автор: Петя Цонева /Петра/

Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!

Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.

Знам, че имаш нозе от трева и градински невен

и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш,

но свири! Завърти своя танц като странстващ дервиш –

със едната си длан натежалия дъжд си понесъл,

а със другата нас благославяш. Земята държиш

и от някаква стара безсмъртност небета раздаваш.

И си толкова скромен. Подвил до пазара нозе,

на гъдулката свириш така, че и Бог заиграва.

Не подхвърлям монета, последното грозде я взе.

 Но се спирам и слушам как изгрев и залез наддават.

И кафявото птиче със лъскаво черно око

по нозете ти клъвва трохи от сърце натрошено.

Ти отрано си станал да свириш небесно хоро –

този, прашният, никакъв ъгъл е твоята сцена.

Във оркестър не свириш, защото си странстващ артист –

разпиляваш косите, извиваш легато от ноти.

А лъкът ти дълбае следа във неделната вис –

целодневната пълна окръжност, събрала живота.

Но сърцето ти сигурно има размах на дъга,

щом на няколко струни перата си ангел забол е.

Гъдуларю, ти вятър си, слязъл в човешка тъга

свободата ни в прашния танц на деня да измоли.

гъдулка: Димитър Лавчев

прочит: Мая Нарлиева