Кръстопътища за ветрове

Не съм от онези момичета силни.

Понякога в ъгълче душата си свивам

и дните ми стават студени и сиви…

Не мога пред друг, себе си да разкривам.

Имам си грехове. (Е, нали всички сме хора?)

Но знам, че добро още в себе си нося.

Дните препъват ме, натрупват умора,

все мечтая да ходя по лятото боса.

Словата ми криви, дори неразбрани,

понякога в рими изливам си всичко.

И тръни събирам от вятъра необрани.

(Не ми се чуди! Знам, че е непривично.)

В мен лудуват все ветрове. Урагани.

Ветрецът понякога е летен и топъл,

понякога морският бриз, който пали

звездите в небето с космически вопъл.

Душата ми – кръстопът. Сега си събирам 

всичките грешни и верни посоки.

С ветровете вървя. Пред тебе се спирам

да поискам любов...

                                     любов сърцето ми проси.

28.12.2022