28.01.2023 г., 21:27  

Кръстопътища за ветрове

3K 8 21
00:00
01:44

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

            Кръстопътища за ветрове

 

Не съм от онези момичета силни.

Понякога в ъгълче душата си свивам

и дните ми стават студени и сиви…

Не мога пред друг, себе си да разкривам.

Имам си грехове. (Е, нали всички сме хора?)

Но знам, че добро още в себе си нося.

Дните препъват ме, натрупват умора,

все мечтая да ходя по лятото боса.

Словата ми криви, дори неразбрани,

понякога в рими изливам си всичко.

И тръни събирам от вятъра необрани.

(Не ми се чуди! Знам, че е непривично.)

В мен лудуват все ветрове. Урагани.

Ветрецът понякога е летен и топъл,

понякога морският бриз, който пали

звездите в небето с космически вопъл.

Душата ми – кръстопът. Сега си събирам 

всичките грешни и верни посоки.

С ветровете вървя. Пред тебе се спирам

да поискам любов...

                                     любов сърцето ми проси.

28.12.2022

 

 

 

 

Коментари

Коментари

Кръстопътища за ветрове

Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?) ...
2.1K 9 12

Избор на редактора

”Съвет”

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Картина

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...