Сред „плевелите“ на речевия дисонанс

Каква е етимологията на някои от „паразитните“ изрази, съставляващи неделима част от всекидневното говорене? По какви причини „всмукващата“ мощ на клишираната езикова несъстоятелност често се оказва (почти) неустоима? Защо използването на словосъчетания като „кредит на доверие“, „демократична република“, „основен принцип“ и всевъзможни други недомислици от този сорт ни най-малко не смущава мнозина от употребяващите ги?... - Това са най-съществените въпроси, поставени на обсъждане в настоящия текст.