13 мая 2020 г., 17:22

Плачът на сърцето

4.3K 6 7
00:00 / 01:50

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Нахлуват мислите със липово ухание,

във ноздрите на младата трева.

Въздъхват тежки разстояния,

приижда шепот в идваща тъга.

 

Задушно блъска своя плач сърцето,

очите дирят късче синева.

Навред обезобразено е детето,

закърмено без мляко, с гнилота.

 

Спестената му истина фурира

в ескалиращо заучена игра.

Научено е смело да дублира

по звуците на заразената среда.

 

Безбройни гласове ласкаят

и всичко е във името едно.

Родителите нека да не знаят

да няма граници между добро и зло.

 

А краят вече приближава

хлад реже в поглед уязвим.

Човекът с главно „Ч” се състезава

в сън със Този, който е непобедим!

 

Автор и прочит: Мария (Елиза13)

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Благодаря за хубавите думи, Ranrozar! Благодаря за насърчението и за коментара по темата!
  • Една симбиоза между музика и текст!
    Убеден съм, че темата за днешната действителност и бъдещето на идващите поколения е и ще бъде все по-актуална!
    Поздравления за написаното и за артистичното изпълнение, Мария!🤗
  • Благодаря сърдечно за милите думи, Безжичен!
  • Много хубаво - и произведение, и прочит!

Выбор редактора

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Дядо и пчели 🇧🇬

Nassko76

"И ме завърта без фокус светът..." 🇧🇬

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ 🇧🇬

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...