11 авг. 2020 г., 21:51

Време за мълчание

5.1K 8 2
00:00
01:38

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Покриха ме дълбоките води,

порой горещ струи от стружки.

Валят на едри стонове сълзи,

разкъсани цветчета от градушки.

 

Безмълвен звук сподавен заваля,

замлъкна в миг бездвижно песента.

Застина поглед - гаснещо боля,

бездушен зов в клепача на нощта.

 

Безгласен вопъл - време на пустиня,

сърцето шепне ронени слова.

Жадувам Твоя глас, Исус облечен в синьо,

да утеши целебно разранените места.

 

Познавам верността Ти, милостива,

всред бурята отвежда към брега.

Сега Те чакам, а вън навсякъде е черно, сиво.

Но аз усещам полъх - галещ дъх във песента.

 

Посвещавам на всички, които преминават през трудни моменти.

 

Автор и прочит: Мария (Елиза13)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

"И ме завърта без фокус светът..." 🇧🇬

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

Дядо и пчели 🇧🇬

Nassko76

Светът след теб не свършва 🇧🇬

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

За мъжка рожба (разказ на Димитър Талев ) 🇧🇬

Nassko76

аудио_адаптация по разказа на Димитър Талев " За мъжка рожба " текста чете: Кремена Николова; участв...

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...