Покриха ме дълбоките води,

порой горещ струи от стружки.

Валят на едри стонове сълзи,

разкъсани цветчета от градушки.

Безмълвен звук сподавен заваля,

замлъкна в миг бездвижно песента.

Застина поглед - гаснещо боля,

бездушен зов в клепача на нощта.

Безгласен вопъл - време на пустиня,

сърцето шепне ронени слова.

Жадувам Твоя глас, Исус облечен в синьо,

да утеши целебно разранените места.

Познавам верността Ти, милостива,

всред бурята отвежда към брега.

Сега Те чакам, а вън навсякъде е черно, сиво.

Но аз усещам полъх - галещ дъх във песента.

Посвещавам на всички, които преминават през трудни моменти.

Автор и прочит: Мария (Елиза13)