Елиза13
1 результат
Тъгата ми достигна безтегловност,
въже увива мислите и ме души.
Да продължа ще имам ли готовност,
видяла как бездушието този свят руши?
Днес за какво и за кого да пиша? ...
  77 
Реален сън очите ми плени
на връх корав и каменист.
Картинна приказка ме улови,
обля ме рилски въздух чист.
Откъсна се неистова сълза, ...
  93 
„Истината е като лъв! Не е нужно да я защитавате. Пуснете я. Тя ще се защити сама.“
Аврелий Августин
Неотразима е, защитава се сама,
в мъгли, в свирепи бури устоява.
С благородство побеждава гнусната лъжа. ...
  124 
Когато доброволно дам си свободата,
оставила Подлеца да сее в мен лъжа.
Далеч от Светлината, част съм от тълпата
на множества продали своята душа.
Когато доброволно предавам свободата, ...
  81 
Поредно чудо в предстояща радост,
прогони хватката на тежестта.
Изля горчивото, напълни сладост
и запрелива в чаша свежестта.
Отново тичам, цветове нахлуха ...
  107 
В мига, във който позволих Ти да отрежеш
рева на всеизискващия и обсебващ аз,
чух как раздра се уловилата ме мрежа
и долових с наслада благородния Ти глас.
В мига, във който позволих Ти да отрежеш ...
  64 
Все по-изкусно мракът се стреми,
душите детски подло да разложи.
С отровно зли, невидими стрели,
заблуждаващи идеи да предложи.
Безценното опитва да обезцени, ...
  101 
Дъжд напояващ от небето заваля,
словата Ти разкриха чудни тайни.
Неизмерима мъдрост ороси поля
и заблестяха цветове безкрайни.
Приведено сърцето през скръбта, ...
  101 
В изсушителния зной на хиляди идеи,
понесли в себе си прикритата лъжа,
със сърцето си гласът Ти търся, без предели
да разлей, прохлада съживителна в моята душа.
Жадува трепетно сърцето да Те следва ...
  62 
Капе песен на нежен дъждец,
между клонки зелени потече.
Ноти литнаха звънна прашец,
тежестта се търкулна далече.
Всяко цветче засия в красота ...
  105 
Тъй яростен бе този силен сблъсък,
конфликт между живота и смъртта,
разнесъл болката от кървав трясък,
заклаха Агнето дошло от вечността.
Исус е жертвата за нашето спасение, ...
  95 
Нормална ли e днес ненормалността,
реч на омраза ли е злото да посочиш?
Нетолерантен да си с толерантността,
за Истината смело в огъня да скочиш.
Неразумно ли е доблестно да пазиш ...
  133 
Невидимо се приближава до душата,
по волята ми шепне, послания реди.
Говори сякаш от името на свободата,
а спуска плътен облак с капчици лъжи.
Навлиза нагло в ролята на избавител, ...
  107 
Измамно е човешкото добро,
зад него Истината лесно крием.
Не назоваваме отявленото зло
от страх уюта си да не разбием.
Страха за аза води подлостта, ...
  93 
Сценарият жестоко се повтори,
безброй души помита грозно.
Вилнеещ ураган врати разтвори,
сърцето плаче и тъгува празно.
Очите пълни със сълзи и пепел, ...
  83 
Невръстния Мойсей от Теб избран,
над хладните води във кошче плува.
Непроменим е мъдрия небесен план,
невъзможността възможности рисува.
Избави чудно Божия определен слуга, ...
  82 
Безспирен е ламтежът за поклон,
„Каквото е било, това ще бъде“…
Вилнеещ дух със име Вавилон,
отдавна е обречен и осъден.
Човекът заблуден във своя път ...
  90 
Светът трепери в отчаяние,
смъртта вилнее в дива страст.
Шоупрограми идват с обаяние,
притеглят и отвличат с власт,
пленените души предали воля ...
  110 
Живеем във време на преобразуване
на уникалната човешка, чудна личност
във индивид с инстинкт за съществуване,
без съвест, без достойнство, без критичност.
Държавната управа упорито ни внушава ...
  179 
Всред глутница от гласове безумни,
злоупотребили с поверената им власт
поробили мнозина с деяния абсурдни,
покой ми носи само Твоя нежен глас.
С Любов и Истина естествено разлива ...
  130 
Разярен бе древният небесен враг,
пред идещ Младенец врати затвори.
Страстта му е да сее смърт и мрак,
спасителния план жадува да събори.
Без жал невинните дечица умъртви ...
  250 
Възпират истината чиста без умора,
привикнали да вършат зло ръце.
Готови със Създателя да спорят,
души със каменно, покварено сърце.
Надвикват се свирепо, за да заглушат ...
  136 
Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...
  194 
Лукавият зададе гордо тон,
градът прие го в своята стряха.
Зее „прозорецът на Овертон“ –
нечисти звуци вкупом се разляха.
Примесиха се с падащия здрач, ...
  359 
Как да повярвам в тази добрина,
която ме затваря зад решетки?
Налага безразсъдните си правила,
как да рисувам без бои със четки?
Как да повярвам в тази добрина, ...
  200 
Възможно ли е във забързания ден
да ходя бавно с равномерни стъпки?
Под ударът му силен, режещо студен
душата да е цяла, опазена от кръпки.
Възможно ли е в битка срещу злото ...
  138 
Безумия, безчинстване, лъжи,
разтворили са паст непоносима.
Подмолно всяка ценност се руши,
властта безбожна и непоклатима.
Опълчва се срещу Единствения Бог, ...
  172  10 
Очи, които ми говорят за сбогуване,
безмълвния им вик във мен бучи.
Предчувствие за страшно отпътуване,
без намерение безкрайно да мълчи.
Те, денонощно будят съвестта, ...
  128 
Разярени и гневни води се отприщват
и заливат с презрение целият град.
Битка яростна пред очите разнищва,
буря вилнее в зримо незримия свят.
…………… ...
  133 
Смъртта размахва черно наметало,
безредието и страхът са в своето владение.
От първия замах сърцето е примряло,
след втория, припада в сляпо поклонение.
Глобално, зверски, ледено и властно, ...
  159 
Реката вае тайнствени каньони
и инкрустира във скалите писъмце.
Подбрано, словото дълбае форми,
послания гравира в търсещо сърце.
На смърт или живот, дъхтят словата, ...
  207 
Сънувам ли?
Разхождат се лица под маски,
очи потъват във сковаващ страх,
рисунка жива в черни краски,
игнорирала понятието грях. ...
  144 
Далечен път притегля птичките.
Под ясното небе с разперени крила,
гнездо оставили, те следват звуците,
пресичат необята , с устрем към брега.
А есента остава топла да се стича, ...
  127 
Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове ...
  168 
Пепелища пълзят, огън шушти,
спотаяваме чувства безмълвни.
Мисъл за съд в сърцето бумти,
явно бягаме в очи да я зърнем.
Покорени в страха от смъртта, ...
  176 
Зъл мрак отвън, настъпва жаден
да помрачи сияещите личица.
Навлиза скрит, пълзящ, нахален,
оставя страх в невинни сърчица.
Отнета истина е истина наполовина, ...
  167 
Залепна нежно детската ръка
в стъклото със очакване невинно.
Потъна в очертанията на дланта
отсреща, топла, бащина и силна.
Докосна леко топлината ѝ отвъд ...
  137 
Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза, ...
  177 
Във тъжен блясък шепнат капчици,
полепнала роса по борови иглички.
Въпроси дращят във виждащи очи,
отговарят две прибързани сълзички.
Безценен звук заражда се в скръбта, ...
  135 
Прохладна нощ със звезден аромат,
ветрецът носи песен на Бочели.
Преди последните акорди да заспят,
сърцето търси Истината да намери.
След жаркия запален тежък ден, ...
  168 
Предложения
: ??:??