Елиза13
239 результатов
Изгря най-чудна светлина,
в света суров и гневно мрачен.
Видя в потискащата тъмнина,
видя веригите, които влачим.
Извика във сърцата свобода ...
  38 
Блести асфалта тъмен под дъжда,
в балончета се плиска тишината.
Звучи отвред неизговорена тъга
и стича се на ручейчета по лицата.
Вървя, поредната забързана в света, ...
  87 
Зад силиконовите устни,
зад привидно съвършеното лице
и фигурата в скъпи дрехи,
ридае празно счупено сърце,
което чака истинска утеха. ...
  73 
Красива външност стилен грим,
навярно в този вид ще ме обича.
Звезда изгряла от известен филм
на нея подражавам и приличам.
Коя съм всъщност и какво ценя, ...
  94 
Дочувам фраза на творец,
пиано нежно зазвучава.
Пороят вече е дъждец
и истинното засиява.
Утихват злите ветрове, ...
  71 
Шуми тревожно леденият град,
превръща се страхът му в кални буци.
Измамен следва дадения такт,
погълнат от засилващите звуци.
Обсебен от прастарата лъжа, ...
  96 
С дъх на късни праскови нахълтва есента,
в единствен миг при повей мек и хладен.
Подобно детски вик понесен с песента,
завърнал се в копнеж открито жаден.
Копнежът съзерцава с детските очи, ...
  73 
Отново изгревът разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.
Смалява се до личицето на цветчето,
разкрива неусетно тайните, дълбоко скрити.
  110 
Сребрее звезден песъчинков гланц,
с елмазен блясък облепил небето.
Прохлада идва като във каданс
издуваща в платно пердето.
Отплава корабът на мисълта ...
  124 
Вали на едри капки освежаващ дъжд,
в лицето земно, парещо от суша.
Вода отпило, грейва изведнъж
възвърнало диханието, диша.
Вали неспирно в зноя на града ...
  162 
Ожулва челото ми царевичен лист,
във бездъждовното пустинно лято.
Парливия му допир отривист
от погледа ми кичурче отмята.
Живея ли в един нормален свят, ...
  147 
Не съм сама всред пламналия свят,
разпалил страст да изгори душите.
Неуморим в лъжите си избълвал ад,
свят, във който събарят се стените.
Стени издигнати да бранят дом и род. ...
  151 
Светлеят детските очи,
лъчат зениците кафяво топли.
Красива доверчивостта звучи,
блести под мигличките мокри.
Целуват ме с невинна чистота, ...
  122 
Тъй както соковете в окосената трева,
изцеждат се в нозете ми по изгрев,
така и думите Ти напоиха ме с роса
и песента им заискря с небесен изглед.
Текат събудени от вдъхновение води, ...
  180 
Пресичам през алея пълна с хора,
с лица тревогата поели на деня.
В уплашените им очи чета умора
и отчаяние набръчкало следа.
Валят проливни тежки новини, ...
  290 
В двубоя между красивото и грозното
спечели грозотата, спечели несериозното.
В надпреварата със цветовете,
печели убедително безцветното,
спечели глупостта и задкулисието, ...
  200 
И точно там, където болка свива рамене,
в уютното крило и в шепот на листата,
далеч от гласовете на световното море,
сълзите заговарят със прииждащия вятър.
И нежния му полъх е кадифено мек обков, ...
  317 
Кой може да я спре?

Дали пустинения образ безразличен,
изправен да внушава тъмен студ.
Разгънал хитро планът си отличен, ...
  184 
Най-хубавото утро разгласи,
вестта излязла от опразнения гроб.
Не спира ехото му да кънти,
видяло възкресения живот.
Веста достига всеки град ...
  197 
В онзи скръбен, най-печален ден,
мой Господи оставил небесата,
безжалостно и грубо унизен,
със хули те засипваше тълпата.
С презрение и ярост нечовешка, ...
  203 
Как можем от затвора си да изпълзим,
когато в костите ни лъха самотата.
Възможно ли е в погледа си уязвим
да пуснем да говори Светлината.
Всред толкова задушна миризма, ...
  394 
Пази се гълъбице чиста, бяла,
укрита в скалните пукнатини.
На Царят свой, ти вярна остани,
сърцето си докрай отдала.
Пази се гълъбице, вярна Му бъди, ...
  223 
Невеселост отвсякъде се смее,
студ странен пред очите ми надвисва.
А светът очаква да запролетее,
не отговорени въпроси се разлистват.
Защо неразпозната красотата, ...
  391 
Кой мъничкото семенце ще спре,
то тихо носи съживителния сок.
Разчупва с тънкото си стъбълце
пръста корава, скрития живот.
И буците разронени отстъпват ...
  179 
Приятелят, страданието ти ще разбере,
без думи само в очертаните мълчания.
Тъгата ти от корена ще разчете,
чул мъката в сълзите ти от разстояние.
Приятелят ще ти спести онези думи, ...
  410 
Неусетно невидимо някак,
влиза някой в заспалия дом.
Непонятно променя нещата,
действа ловко почти мълчешком.
Уж разчиства, но явно разхвърля, ...
  222 
Видът на истинската красота,
крилете ми разперва в необята.
Не ме оставя да се ровя в нищета,
събужда думи в песен неизпята.
Там смъртно наранения прости ...
  249 
Топи се белотата на снега в красива песен,
под топлите лъчи на ласкав, нежен дъх.
Живота вдишвам с въздух чист и пресен,
изкачват ударите на сърцето стръмен връх.
За гледката мечтана кръвта ми се вълнува, ...
  522 
Ужасна смрад вони отвред,
воня от умопомрачителни идеи.
Жени вместо мъже вървят отпред,
след тях флуиди, цветни знамена развели.
Ах, как боли да си във този век поет. ...
  221 
О, колко лесно е да се завия през глава,
във топлото легло, с пухкава завивка.
Дълбоко непробудно, сладичко да спя,
блажено украсена с хубава усмивка.
Не чувам бурята вилнееща отвън, ...
  1224 
Необходимо е да вложа всяка мисъл,
незабавно, животоспасяващо и належащо.
Дори когато всичко вика: няма смисъл
и ежедневието злободневно дърпа ме болящо.
Удобен ход е здравомислието да се отклони, ...
  231 
Изваждаш ме от топлата комфортна зона,
разбирам ясно има нещо важно да науча.
Красиво е да полетя подобно птица волна,
приела болката на другия за моя, Аза ще заключа.
И ето повод да празнувам истински свободна.
  197 
Да, страшно е да видиш хора, ровещи
в контейнери, преливащи в боклук.
Самотници бездомни, бродещи
по улици пустеещи, умиращи от студ.
Отглеждана е сякаш уродливо нищетата, ...
  246 
Душата ми все повече се задушава
от въздуха сгъстен, опасно замърсен.
Боли ме, как гласът противен надделява
и завладява хиляди животи в своя плен.
Боли ме, как гласът омразен лъха от устата, ...
  275 
Сълзи неутешими парят ми лицето,
когато видя търсещи, объркани деца.
Насила нещо съкровено е отнето,
осакатени са не само крехките телца.
Те имат шанса да си върнат чистотата, ...
  232 
Когато есента дъждовно плаче,
разтичат се боите ѝ по мокрия асфалт.
Студът неканен пред вратата ми се влачи
и мъкне със обувките си двойно кал.
Навън се взирам с очакване за песен, ...
  557 
Гласове фучат край мен,
като забързани автомобили,
натрапват своя си рефрен
да вярвам в конските им сили.
Да чувам шумния им глас ...
  244 
А когато чуете за войни и за военни слухове, не се смущавайте; това трябва да стане; но това не е свършекът.
Евангелие според Марк 13 глава стих 7
Започнат ли гръмовно бури да връхлитат,
знам, Ти Си твърде близо до вратата.
Словата Твои помня и страхът отлита, ...
  331 
Виждал ли си пораженията от разбит живот,
стенещ в безизходица и озлобение.
Болката е впила до костта хобот
и изсмуква всяка мисъл за спасение.
Днес безмилостни и развратени умове, ...
  260 
Нима несъвършено е красивото творение,
оформено пречудно в небесната ръка?
Промяната на пола не е ли престъпление,
не е ли мерзост поправката на мъж в жена?
Не е ли твърде грозно кротката жена, ...
  281 
Предложения
: ??:??