Аудио чтение

Оживяват ли мъртъвците? Същестуват ли наистина зомбита? Думата зомби стана много популрна напоследък, чрез филми, книги и видеоигри. И някои вярват, макар здрававият разум да ни казва, че това е абсурд. Но ако има един единсвен факт, който може да служи като вдъхновение за историите за зобита, то то ...

Копнея да танцувам в хармонията и,
да пея в дъгите от стиховете и,
да пиша в дъждовете на мелодията и,
да заспивам, слушайки я в съня си
и да се събуждам вечно в утрото и... ...

Не ме ли познаваш вече?
Заблуда на немечтанията.
Погледни в очите ми,
прочети душата ми...
Виж какво значиш за мен. ...

Ще открадна нещо от легендарната разказвачка Шехерезада – ще ви разкажа как започва Чистата магия – само началото.
Тя започва с 16 сънуващи жени.
– Мили Боже!
– казва един мой приятел и със сигурност е така, това не са една или две, или дори три, ами са цели
16 жени, ...

Инструментал: https://www.youtube.com/watch?v=Yb93BcLoZ9Y

Кръстопътища за ветрове
Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам. ...

О, мои бедни богове,
кой облече ви
в доспехите на смъртни?
Във битката
със сетния ви ден... ...

Иван усети, че нещо го беше възседнало. Беше космато, противно, миришещо на леш, беше невъобразимо. Беше караконджула, това същество, за което говореха бабите в приказките, с което плашеха децата. Предупреждаваха ги да не закъсняват, да не се прибират по тъмно, да не играят около изоставени сгради, ...

След шумните наздравици за щастие.
След клетвите да ме обичат вечно.
След краткото семейно междучасие.
След загуба на кръв и на човечност.
След стражата на женските ми сънища, ...

Ти пое по своя път –
аз не те последвах, както обещах...
сърцето ми е просто плът,
обречена безпътие да изтласква…
Някога вървяхме заедно, ...

Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...

Adición
Un beso en la mejilla.
Dos: en los labios.
El cuarto en el cuello.
El quinto en el pecho. ...

Назови ме с твоето име.
Претегли ме.
На везните на твоята обич
гравитацията бързо умира.
Притегли ме към себе си бавно и нежно. ...

ПОСВЕЩЕНИЕ
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори. ...

Нежност в черно-бели спомени,
изваяни от вчерашна любов
и днешна мъка,
колко ли сълзи от мен отронени,
докато страданието се предаде ...

Проклятието на певеца
Лудвиг Уланд
превод Пенчо Славейков
Отколе замък дивен, издигнат над мъгли,
тъмнееше се мрачен над мрачните скали, ...

"Приказка за стълбата" - Христо Смирненски
Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"
Чете: Радица Божилова

ТИХО НИЩО
По крайчеца на битието
вали дъждът и напоява.
С какъв кураж пониква цвете -
чупливо като връх на слава… ...

В първия си работен ден реших да отворя портал на няколко пресечки от районното. Щеше да е леко тъпо да цъфна насред двора, а от друга страна не ми се пътуваше в градски транспорт изтипосана като пингвин. Живея на другия край на Москва и пътуването би било доста дълго. Затова реших просто да мина ме ...

- Той те изхвърли, нали? – попита тя, без да вдига глава от някаква папка ДЕЛО.
- А ти нищо не си му обяснила, нали? – просъсках аз в отговор и започнах да правя тигели напред-назад из кабинета.
Хубав кабинет, просторен, имаше и разни цветя. Обичам цветята.
- И да се бях опитала, нямаше да ми повярв ...

Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...

Странника и пролетта
Страннико,
окъсана е зимната ти дреха,
под топлината и́, дочаках пролетта.
На студовете ми, донесе тя утеха ...

Хората обичат невидимото. Обичат приказките за магове и вълшебници, върколаци и вампири, и друга подобна паплач. Обичат ги, докато не се сблъскат на живо с тях. Тогава интересът бавно изчезва и се сменя с доста неприятно безпокойство. Кое е истина и кое – лъжа? И дали наистина не си ходеща вечеря? К ...

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич.
Усмихни се на онзи съсед,
който гледа намръщено сутрин.
Тръгвай бързо и смело напред.
Не отлагай доброто за утре. ...

Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш потното чело ...

Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря.
Теб моля, нарисувай ми небе! ...

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...

От сборника с разкази "Аз виждам"

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова.
Чете: Калоян Христов

От сборника с разкази "Аз виждам"

От сборника с разкази "Аз виждам".