автор: Петя Цонева /Петра/
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!
Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.
Знам, че имаш нозе от трева и градински невен
и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш, ...
Някой дали знае колко съм малка!?
Мога под прага на пръсти да ходя,
само за входния вятър е жалко -
той ще копнее да тича по пода.
Аз ще му преча, а той ще ме блъска ...
Какво ме кара нощем да препускам
със ветровете в луда надпревара?
С премръзнали ръце, коси и устни
осъмвам сутрин на самотна гара.
Отдавна влакове на гарата не спират ...
Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...
Ръцете ми още те помнят. Помнят всяка подробност от теб.
Бедрата ти дълги... Помня ги още. Меката копринена кожа.
Извивката нежна на шията, порозовялото от целувките малко ухо.
Косата ти помня... С аромат на любов. Помнят моите длани,
ръцете ти - на ангел криле. Раменете крехки - подаряваха ми небе. ...
И днес закъснях. Докато отлеем втория калъп, пристигна и доставката на
новото количество гипс. Бързах, но закъснях. И когато си тръгнах, слънцето вече беше слезнало толкова ниско, че приличаше на нещо голямо и узряло. С усещане за теб в сърцето си и букет диви цветя бързам да се прибера у дома. Прес ...