Исках да си тук - с ореол от вечерна позлата.
А падна в езеро на пеперудена забрава.
Като светкавица. И гръм. Желани от земята,
за да събудят дълго спящата ù лава.
Намирам те в птица. И в устрем на ято. ...
Да - оставяш следи! Вкаменелости,
издълбани в сърцето. До кръв.
Наивно - от страна на моята зрелост
да надуши разложена стръв.
Но в това недолюбено време ...
Животът не е арена от нежност и слънце!
Боже! Опази ме от грешните стъпки!
В мене посей плодородното зрънце
от мъж, който носи истинска тръпка!
А ти, последният, в дома ми буря те внесе - ...
