За бедността на ковчежника

bora (Божана)
3 19

20 мар. 2011 г., 12:38

Поэзия

901 0 1

Да - оставяш следи! Вкаменелости,

издълбани в сърцето. До кръв.

Наивно - от страна на моята зрелост

да надуши разложена стръв.

Но в това недолюбено време

най-беден ковчежник си ти -

трупаш горящи сърца, със сраснали клеми,

но в тебе самия липсват такива следи.

Захвърли ме - в душевна мизерия!

Да беше мълчал! Но тишината ти се свиди.

Ще преглътна липсата ти. И безверието.

И, по реда си, някой ден - обидата.