За бедността на ковчежника
Да - оставяш следи! Вкаменелости,
издълбани в сърцето. До кръв.
Наивно - от страна на моята зрелост
да надуши разложена стръв.
Но в това недолюбено време
най-беден ковчежник си ти -
трупаш горящи сърца, със сраснали клеми,
но в тебе самия липсват такива следи.
Захвърли ме - в душевна мизерия!
Да беше мълчал! Но тишината ти се свиди.
Ще преглътна липсата ти. И безверието.
И, по реда си, някой ден - обидата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божана Все права защищены
