eti-fall89
8 результатов
> I dream of rain, I dream of gardens in the desert sand. I wake in vain, I dream of love as time runs through my hand…
Лежах си насред огромна поляна. Зелена и свежа. Тревата гъделичкаше кожата ми, а утринната роса, стичаща се от крехките ù листенца, се пропиваше в косата ми. Небето беше толкова си ...
  662 
Лежеше си полугол насред ателието. На пода. Отпуснал клепачи под горещите лъчи на слънцето, окъпали разхвърлената таванска стая. Тъкмо се унасяше, когато се сети, че трябва да подреди, преди да е дошъл експерта.
Надигна се сънливо. Изобщо не му се ставаше от топлия под, но трябваше. Отиде до единств ...
  836 
- Телефон на доверието, как можем да Ви помогнем?
- У нас има... няколко трупа.
- Какво има у вас?! – шокирана попита операторката.
- Трупове, мъртви хора. – отговори спокоен детски глас от другата страна на слушалката. – Първо мислех, че просто спят, но когато не мръднаха цял ден, реших, че нещо не ...
  664 
Паля третата цигара. Или е осма, не знам. Спрях да ги броя. Сядам на ръба на моста и провесвам крака през парапета. Взирам се във водата. Толкова е красива! Мръсна, мътна, воняща на клозет, обаче красива. Колите зад гърба ми фучат напред-назад. Бързат за някъде. За къде? Да трупат пари, имоти, скъпи ...
  894 
- Помня всичко, сякаш беше вчера. Свистенето на гумите, удара и как летяхме надолу в пропастта. Събудих се в болницата, цялата в тръбички, стърчащи оттук и оттам. Казаха, че съм се спасила по чудо, благодарение на теб. Наистина, дължа ти живота си, благодаря ти!
Изправи се бавно, още свикваше с ново ...
  1165 
Джоузеф лежеше в колата си, затънала в една снежна пряспа, насред арктическата тундра на Аляска. Очите му се затваряха под натиска на студа. Ръцете му и единият крак се бяха вкочанили. По другия се стичаше кръв. Гореща и лепкава. Замъгленият му поглед следеше как червеното петно на панталона му став ...
  946 
Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...
  889 
Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...
  956 
Предложения
: ??:??