17 апр. 2013 г., 15:12  

Момчето, което ми даде сърцето си 

  Проза » Рассказы
1401 0 0

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

23 мин за четене
- Помня всичко, сякаш беше вчера. Свистенето на гумите, удара и как летяхме надолу в пропастта. Събудих се в болницата, цялата в тръбички, стърчащи оттук и оттам. Казаха, че съм се спасила по чудо, благодарение на теб. Наистина, дължа ти живота си, благодаря ти!
Изправи се бавно, още свикваше с новото си сърце. То туптеше по-силно от предишното. С всеки удар усещаше как вените ù се пълнят с кръв.
Като премина тежката метална порта само извъртя поглед назад към още пресния гроб. Нещо все я дърпаше натам.
- Светлината ти изгасна без време, приятелю – прошепна на себе си и тръгна към колата.
Прибра се и се тръшна в леглото. Веднага заспа. Беше прекарала един месец в кома, но в никакъв случай не се беше наспала.
- Ела при мен! Ела с мен! – викаше я Стан, протегнал ръка към нея, красив, усмихнат – Ела при мен, отиваме в Рая...
Нора хвана дланта му и изведнъж се озова в кола, летяща в насрещното.
- Какво правиш? Намали! – викаше тя уплашено.
- Не може, отиваш в Ада, кучко! – сякаш ято гарван ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ети Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??