генек (Георги Коновски) - Произведения

С парцала 🇧🇬

Е, тръгна си. Най-после…
И защо се разсърди изведнъж? Ей така – избухна, трясна вратата и замина. На другия ден дойде братовчед му, събра малкото багаж – то тоя какъв багаж имаше? Три ризи, два чифта чорапи, и ония ненужни книги, дето все ги четеше…
Вместо да седнат като хората пред телевизора, да г ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-02-24T08:13:42+02:00 653 3 14

Пази средата! 🌐

В далечината нещо блесна, после отекна глух шум – като че скала рухваше по склона. Той се вгледа внимателно, доколкото можеше през гъстата мъгла и валмата падащ сняг.
Наистина… Ето – пак… Светкавици? Посред зима? Необичайно, но така жадувано явление…
Сега се молеше горещо следващите светкавици да уд ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2020-02-21T08:45:35+02:00 535 2 5

Компанията ни срещу лудите 🇧🇬

Този в средата, облечен в официален черен костюм, с вратовръзка в строги цветове, сресан и пригладен, гладко обръснат, леко повдигна ръка от масата. И всички наоколо замълчаха, застивайки кой както е сварен от жеста…
А иначе всичките бяха важни, та чак надут пуяк щеше да се възмути от напереността и ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2020-02-14T08:35:57+02:00 536 3 9

От деня - 45. 🇧🇬

Купувам си „Алка-зелцер“. Аптекарката казва: „Трайността му е до 2022 година“.
Доволен, казвам: „Е, поне нещо ще оставя наследство на внуците“…
хххх
Магазин. На двама бивши ученици. Единият тъкмо е на работа. При него трима младежи – така, под 40-е. Пийват си биричка, хапват пастърма.
Поглежда ме на ...

генек

Проза » Другие

2020-02-14T08:33:21+02:00 651 4 11

Може и към звездите 🇧🇬

Не знам защо, но се сетих за един филм – фентъзи. „Пътешествието на „Еднорога“. Има и книга, за съжаление не съм я намерил.
Гледал съм го, но нещо ме накара пак да видя определени сцени. Пък се понесох по цялата история. Интересна, забавна, приятно разказана.
Само дето още в началото ме накара да се ...

генек

Проза » Другие

2020-02-12T12:55:59+02:00 568 1 2

Монодиалог 🇧🇬

/из сборника с ужасии „Тя“, продължение на „То“/
- Ще се върна, я! Как няма да се върна… Всичко навън е във вода! Новите ми ботушки направо загинаха… Ти защо не ми каза какво е времето? Два пъти излиза. Ходи до магазина за хляб и месо, ходи до парка да разходиш кучето – мигар не видя какъв дъжд се л ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-02-12T08:37:05+02:00 593 4 7

Мизантроп 🇧🇬

Така ме нарече някакъв на улицата. Защото не щях да се калям, докато повдигам някаква жена. Спънала се, понесла се накриво, паднала лошо на земята. Пред мен.
Да беше лято, ще се замисля. Може и да я повдигна. Ако не е много прашно. Но то – кал. Есенна нашенска кал по сами централната улица. Е, как д ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-02-10T08:52:21+02:00 507 4 8

Сън в три свята 🇧🇬

Събуди се. Ех, че хубав сън беше… Но всяко нещо си има край, както казва народът. И само саламът има два края – допълваше един герой на Кестнер. А работата край няма, беше го научил животът…
Огледа се. Леглото празно, откъм кухнята тихо, в банята се чува шум от плискаща се вода.
Ясно… Да се захваща. ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2020-02-07T08:35:17+02:00 753 4 15

Ден за разтоварване 🇧🇬

Ден като ден. Но с много срещи и разговори – от ранна утрин.
Понеже добре разбирах значението му, станах още призори, набързо се пооправих – все пак, трябваше да изглеждам добре, хапнах като за последно на закуска, а после излязох. Без цел, без посока. Знаех – който трябва, ще ме намери.
И наистина. ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2020-02-05T08:32:46+02:00 503 3 8

Тоя - без късмет 🇧🇬

Живееше един човек. Макар глаголът да е преувеличение. Какъв живот без късмет?
Но той оцеляваше. Въпреки постоянните беди и бедствия, които се стоварваха все върху му.
Дъжд да няма – от чешмата вода ще изригне и ще го накваси точно на централния площад. Сухо да е – ще се спъне и пльосне по нос тъкмо ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2020-02-03T08:50:36+02:00 702 3 12

Преструван 🇧🇬

Ама такъв си е, Нинке, преструван…Оня ден кучето захапало някакъв жетон. Отде го намери – нямам понятие. Но го захапало и аха - да го глътне. Викам му на моя: „Махни го, махни го!“. Той хвана кучето, отвори му устата и взе да рови… Не, те с кучето се разбират, онова има страх от него и търпи подобни ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-01-31T08:54:56+02:00 842 4 12

Записки от дивана 🇧🇬

Пита ме жена ми – дали знам нещо за някакви си Грозев и не помня какъв там, дето преди стотина години ги предлагали за Нобелови лауреати.
Казвам й, зает усилено да изглаждам със задник дивана, че изобщо не ме вълнуват гръмогласните графомани от него време. Още повече, че смятам Нобеловите награди за ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-01-31T08:53:03+02:00 799 2 12

Старият полковник и демокрацията 🇧🇬

Старият полковник гледа телевизия. Което всеки, минал на петдесет метра от кооперацията, разбира. Звукът е надут почти до край. И правилно – нека слушат поне, нека обърнат внимание какво интересува Старият полковник. И се поучат…
Реално причините са две. Едната – слухът вече не му се подчинява. Ако ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2020-01-29T09:22:34+02:00 602 4 13

Старият полковник и Униформата 🇧🇬

Два часа вече старият полковник гледа Униформата…
Два часа, откакто я беше извадил от гардероба и окачил върху вратата му. Все още лъскава, здрава, бляскаща със звездите на пагоните и няколкото медала за изкарано на служба време, тя внезапно зае цялото място в стаята.
Старият полковник отдавна не бе ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2020-01-27T08:33:02+02:00 664 3 12

Толкова някога /киноповест/-край 🇧🇬

28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...

генек

Проза » Повести и романы

2020-01-24T08:49:22+02:00 619 2 14

Толкова някога /киноповест/ - 5. 🇧🇬

22.
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела ...

генек

Проза » Повести и романы

2020-01-22T10:18:58+02:00 583 1 8

Толкова някога /киноповест/- 4. 🇧🇬

16.
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...

генек

Проза » Повести и романы

2020-01-20T08:50:43+02:00 628 2 8

Толкова някога /киноповест/-3. 🇧🇬

10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...

генек

Проза » Повести и романы

2020-01-16T13:36:45+02:00 684 1 9

Толкова някога /киноповест/ - 2. 🇧🇬

7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...

генек

Проза » Повести и романы

2020-01-14T18:05:06+02:00 742 1 8

Толкова някога /киноповест/ 🇧🇬

Отново разрових архива си и попаднах на бая голям куп хартия – дебела, пожълтяла, изпълнена с текст, написан на машина.
Бях забравил тази киноповест. А е писана доста отдавна – преди двадесетина години. И е по истински случай – повод ми даде опита на едни младежи да отвлекат самолета за Варна и да к ...

генек

Проза » Повести и романы

2020-01-13T09:38:28+02:00 630 2 11

Камината 🇧🇬

Не ще! Не ще и не ще!
Защо се подлъгах по тоя моя… Камина, вика, като по филмите… И аз – добре, купувай!
Е, нямаше как да зидаме в апартамента, ама купи той печка от тоя тип. Метална камина. На дърва. Чисти, зарежда, пали… Той – нали затова го взех. И аз – с чаша червено, върху дебелите възглавници… ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-01-10T08:25:42+02:00 855 3 27

Подозрителен човек 🇧🇬

До високия перон на автогарата спря микробусът. Оказах се в началото, влязох, заех любимото еднично място зад първата седалка. И рекох да се отпусна – цял час напреде ми, защо да не се разтоваря?
Влизаха пътниците, сядаха, заеха всички места.
И…
Се започна…
- … Тръгвам след пет минути… ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-01-10T08:24:17+02:00 592 2 6

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/ 🇧🇬

8.
Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…
Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната – цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2020-01-08T08:24:37+02:00 773 2 8

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/ 🇧🇬

5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2020-01-06T08:28:57+02:00 928 1 9

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/ 🇧🇬

1.
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2020-01-02T18:48:03+02:00 709 3 9

Старият полковник и новата Нова година 🇧🇬

Старият полковник беше готов за гостуването. Очакваше поканата – че как няма да го поканят, знаеше и как ще прекара тая нова Нова година…
Правилата му са ясни. Когато някой дойде в апартамента му – всичко върви по неговия тертип. Защото е домакин! Каквото каже Той… Когато е на гости – всичко трябва ...

генек

Проза » Юмористическая

2019-12-30T10:28:23+02:00 676 3 20

Ще изперкате и вие 🇧🇬

-... Та по новата класификация ти вече не си луд. А човек с рязко безгранично ограничена интелектуалност, с неконтролируем върхови спад на реалното възприемане на света...
Погледнах го. После пак. И още веднъж.
- Я, преведи, докторе...
- Казано направо – същият си си, даже с усложнения, но влизаш в ...

генек

Проза » Юмористическая

2019-12-27T09:44:07+02:00 763 7 24

Бащини въздишки 🇧🇬

Човек без проблеми не може. И най-вече с близките. Ето моята жена не миряса, докато не ме напъха в нейните си калъпни представи. И пак недоволна.
Вика ми снощи: „Абе, ти не разбираш ли? Май някой от нас е идиот!”. Пък аз галантно й опонирам: „Е, не, мила моя – ти никога не би се омъжила за идиот!”.
...

генек

Проза » Юмористическая

2019-12-25T08:51:57+02:00 653 1 12

Изпитание 🇧🇬

Обикалях две седмици по кабинети и лаборатории. Техническа профилактика и ремонт...
Тръгнах със страх.
Защото зная какво ме чака – пред кабинетите се струпват глутници пенсионери, разменящи диагнози, лекарства, лечения, нАучна информация... И критики към тия доктори, дето нищо не знаят, ама не щат д ...

генек

Проза » Другие

2019-12-25T08:49:54+02:00 731 1 8

Ремонт на бъдещето 🇧🇬

Новата ученичка беше ниска и слабичка, но класът със страх се вглеждаше в нея. Всички погледи бяха вперени в очите й – кръгли като на разярена сова, излъчващи вълни от гняв, разстилащи пелена от омраза към всичко и всички…
Но тя само леко се поклони неопределено към новите си съученици и тръгна поко ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2019-12-23T09:30:22+02:00 611 2 13

Някои неща 🇧🇬

Първото, което видях в Бяла Слатина, беше пързалката. Ледена пързалка. Опната на градския площад. Ограда, висока около метър, зад нея заледено пространство – нейде седем-осем на четиридесетина метра. Агрегат – неспирно бучащ. И деца. Много деца. Имаше и възрастни, но повечето наблюдаваха за пързалящ ...

генек

Проза » Другие

2019-12-20T08:41:32+02:00 691 3 17

Коледна елха 🇧🇬

Аз съм коледна елха. Професионална – зелена, рошава, свежа, красива. Доскоро бях професионално иглолистно дърво – част от природния озонатор, важен воин във вселенския кръговрат на веществата, закрилник на планината, животните – колкото оцелели, хората. После за малко да стана професионална дървесин ...

генек

Проза » Юмористическая

2019-12-20T08:33:16+02:00 593 2 14

Коледен подарък 🇧🇬

„Тиха нощ, свята нощ…“ – гърчеха се някакви на екрана. И той се гърчеше. Но не от песен. Макар до този момент да му се струваше, че всичко е песен. И танц, но това после, по пътя към тоалетната…
А песента на масата беше класическа – коледна. Свински пържоли, с тях нещо постно – картофена салата, пос ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2019-12-06T08:40:29+02:00 930 2 32

Хаотични бълнувания 🇧🇬

Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…
В малката й къщурка беше тихо и спокойно. Защото скоро мъж не беше влизал вътре. Иначе… Иначе го чакаше съдбата на последния. ПоследнияТ мъж в живота й, а не последният на света, както със съжаление си мислеше тя, хвърляйки по някой поглед към стената.
Т ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2019-12-04T08:38:25+02:00 2.8K 10 17

Мисли, преди да помислиш 🇧🇬

Аз, да си призная, съм леко обсебен от едно желание. И не като нормалните мъже – да оправя тая комшийка или оная от екрана. Нито дори като нашенските мъжаги от махалата – да се напия така, че после да не изтрезнея три дни. И, ако случайно се събудя, да съм се натряскал насън вече така… С две думи – ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2019-12-02T08:27:26+02:00 619 4 8

Доктора и лебедите 🇧🇬

Обяснение.
Един случаен познат по шега на природата - братовчед, ме помоли да пусна разказа му, тъй като не може да си оправи регистрацията в сайта. А аз разказа го харесах, че и други го харесали - премиран е наскоро. Предлрагам ви удоволствието и на вас.
----
Пенчо Бординяшки - Борей
Сградата е ни ...

генек

Проза » Рассказы

2019-11-30T10:07:17+02:00 1.3K 4 15

Старият полковник и Новата година 🇧🇬

Старият полковник се дотътри до дивана и се разположи на централно място. По предположението на домакините там трябваше да седнат трима от гостите. И от другите страни на масата още четирима – те ти готова средата за поредната Нова година.
Само че и сега се налагаше да донесат още столове, а на къси ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2019-11-29T08:46:43+02:00 1.3K 2 8

Извън обхват 🇧🇬

Чашите замръзнаха за миг във въздуха, после се чукнаха леко и от тях се отрониха няколко капки, които прогориха дупчици в дебелия дъбов плот. Пиячите не им обърнаха внимание – хубавата „Адска напитка“ беше нашарила всички маси. Кръчмарят Мефистофел скоро щеше скоро пак да сменя обстановката – нейде ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2019-11-27T08:33:51+02:00 717 4 11

Истината за смъртта му 🇧🇬

Седнаха двамата край запазената им маса. Единият потри ръце и рече:
- Цяла нощ съм работил, огладнях. Ти какво ще искаш?
- Така – каза другият на навелия се келнер – За мен едно кафе – безкофеиново. И кофлички с постен пълнеж. Масло с ниска масленост. И диетична напитка някаква...
Другият чак подско ...

генек

Проза » Юмористическая

2019-11-25T08:26:56+02:00 610 2 10

Надежда 🇧🇬

Пешо продава надежда. Не своята Надежда. Нея никога не би продал. Защото вече никой не я ще. Би я подарил, би доплатил, обаче… Няма мющерии. То и преди нямаше. Само един Пешо се излъга и… Сега е готов за Рая. Светец – кожа и кости, уморен, примирен, смирен. Обаче, не я щат неговата Надежда и туй-то… ...

генек

Проза » Юмористическая

2019-11-22T08:26:27+02:00 647 3 10