генек
1 827 результатов
То така се казва. Щото било демокрация. Преди не беше така. Преди имаше цяла народна демокрация. И от време на време родителите на Пешо, а накрая и сам той, излизаха една неделя из на сред село, както викат у нашенско. На площадчето между местната забележителност – партизанския паметник с полуразлич ...
  644 
Разказва ми един приятел преживелиците си. Гледа той у дома си възрастната си майка. А една от особеностите на старостта е, че ако след 50-те сутрин се събудиш и нищо не те боли – значи си умрял. Която логика потвърдила и майка му. Разболяла се жената. Та право в болницата.
Където заявили, че е нужн ...
  465 
Влязох в големия магазин. И зяпнах – сергии, стоки, хора…
Много хора. Тълпят се някъде, оглеждат, избират. А някои направо грабват първото попаднало им. И високо, уверено и внушително разправят – абе, какво да му търсиш и мислиш? Фирмата е позната, само качествени неща пуска на пазара, вярваме на чо ...
  405  13 
То на Въто всичката му е такава – в събота след Великден, както викат у нашето градче. Все се сеща по-сетне, все е с оня, задния акъл. Винаги знае какво да се направи – ама след като е станала белята. Преди това – кротува си и трайко си кибичи. Щото не е баш сигурен.
Така се и ожени. Една вечер кака ...
  376  16 
„Капризът е женския разум“ – мислеше си той, броейки останалите му банкноти. Удържаше фронта доста време – от обяд чак до четири часа. Но после жена му се тръшна, че ще затворят мола, че… И от поредните „че“-та той се предаде. Въздъхна, даде й парите, сети се, че дори не обърна внимание какво иска д ...
  345  13 
Намаляха, хептен малко останаха кръчмите. Истинските – ония, в крайните квартали, в забутаните улички, полуосветени от далечна улична лампа, с мигащи крушки из задимените помещения. Където ходенето до тоалетната е подвиг – по-голям от пресичането на Саргасово море пешком. Пък и малцина рискуват да г ...
  431  12 
На баровката М. и останалите баровски поетеси и поети
Любимо занятие – седя си в бара. Сам…
Не, фактически барът е пълен. Петък вечер. Малко свобода след работната седмица. Но никой от тук спасилите се не желае да подари свободата си. Най-вече на любимото същество. Любов – любов, но свободата…
И в б ...
  1127  19 
Пешо горския се втурна в кафене-магазина-кръчмата на Вако Дебелия и викна задъхан:
- Иде!
- Кой? Областният? – попита невъзмутимо Вако и внимателно отне няколко трошици сирене от предназначеното за баба Милкана. Трябваше да бъде точно за 1 лев. Щото на бабата й се ядеше нещо хубаво, а до пенсията ос ...
  387  11 
От храстите излезе човек. По-скоро – измъкна се приведен, внимателно се огледа, ослуша, застина за миг, чувайки далечното бръмчене на хеликоптера, после леко и тихо се запъти по пътеката.
На практика това не беше истинска пътека, а пролука между храстите, пробита от някой подивял домашен звяр или не ...
  389  12 
Тя се протегна. Както винаги при всяко нещо, което правеше – нежно и властно. Сутринта беше красива като нея, слънцето надничаше скромно, за да й се полюбува, тих ветрец повяваше, за да й е приятно, някаква птичка цирикаше в храстите, за да й услади настроението…
Типичен ден за нея. Спокойно, хубаво ...
  450  15 
Пътуваме… Не помня от кога. Не помня и отде. Не Ме интересува и къде отиваме, защо отиваме, каква е нашата евентуална цел… Както е казал някой някога – целта е нищо, движението е всичко…
Аз съм капитанът. Което е най-важното. Командвам със замах. Никаква демокрация няма и не може да има. Корабът изи ...
  448  13 
Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва - без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска ...
  499  18 
Ей тъй я караме напоследък – като на пазар, където отдавна са спазарили живота ни. Казват, че това е бъдещето. Изцяло на пазарен принцип. Но какъв пазар, братче, когато пари няма?
Макар всички да сме стока. Някои политици даже се продадоха, препродадоха, че и продавачите си купиха. Обаче, ние си тра ...
  381  11 
Снощи сложих повечко чер пипер в манджата. Та нощя ме сви стомахът. И, разбира се, отидох... Да, де – там. А нощем там е скука. Още повече, че жената прибрала списанията, вестниците и таблета, та се чудя какво да правя. Седя и си мисля.
През което време стомахът ми се дере като Ивана и Преслава наед ...
  640  19 
Обидиха се, разсърдиха се, ядосаха се хората. Иска им се приятен климат, топъл слънчев ден, лек ветрец и красиви дъги без дъжд… Не след време, не с труд, не с ум, а сега, веднага…
Тропна човечеството разсърдено с краче, тръшна се на пода и се завъргаля…
И рипна народонаселението планетарно на борба ...
  414  24 
/не знам какво е – може би споделяне на трудно придобит опит/
Малкият син и снахата заминаха за Канада. На гости при брат му. И, естествено, оставиха бебетата при нас. На 15 месеца, близнаци, момче и момиче.
На помощ се притече жената на брат ми. Таман пенсионирана детска учителка. Дето се вика – пр ...
  671  14 
Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-мн ...
  618 
Върколакът усещаше, че наближава пълнолунието. Гърбът го сърбеше, ноктите го приканваха да ги забие нейде – най-добре в живо, треперещо месо, зъбите често и неконтролирано щръкваха. А лицето му на моменти заприличваше на току-що ремонтираната фасада на модна певачка, артистка, плеймейтка или каквато ...
  430  11 
Светкавицата дрънна в земята напреде. Точно между краката му. Малко по-високо и трябваше да разказвам с „й“. Но и този път му се размина. Което нито го успокои, нито разтревожи. Отдалеч се виждаше, че му е все тая…
Жената в черно вдигна отново ръка.
- Спри! Или следващата ще е в главата ти…
Онзи при ...
  543  20 
Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред ...
  439  19 
От работа нямам време един сериал да изгледам изцяло. Да не говорим за някакъв интимен живот. Вярно, имам семейство, но кога да отделя минути поне за жената и децата? Е, с децата е по-лесно – доскоро бяха в Школата, обаче от година преминаха в Лагера, а за него се изисква минимално, но някакво усили ...
  414  17 
Кака Пена беше хигиенистка във фирмата. По-конкретно – чистачка. И още по-точно – прислужничка. С широк кръг специалности и роли – чистене, миене, лъскане, тоалетно хигиенизиране, тичане за кафе и минерална вода, дори сервиране при срещи с по-маловажни гости. За важните шефовете викаха Марчето секре ...
  482  14 
На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж ...
  359 
И отново извинително предупреждение.
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – и нея чух в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изл ...
  450 
Опитен магьосник ще ви излекува от наивност и излишна доверчивост. При пълно предплащане на услугата – гаранция 100% успех…
Спомени – всеки пионер трябваше да предаде на държавата 20 кг хартия, 10 кг желязо и двама, които не са предали…
Женски разговор: „Лежа със своя и изведнъж влиза моят…“
Обява: ...
  417  11 
Седя си, подсвирквам си, даже си подпявам…
Хубаво настроение.
А две познати момичета подмятат: „Господине, пиете ли си хапчетата редовно?”.
Позачудих се, пък загрях.
Демек – абе, да не съм мръднал, та така съм се разпял? ...
  426  13 
Модерен въпрос: „Имали ли сте интимен контакт с носителка на птичи грип?”.
Зелев сок…Напитката на утрешния ден!
Търсим за работа мъже – основна заплата 800 лева, жени – заплата 700 лева, други – 500 лева…
Салон за красота „Последен шанс”…
Забележка в ученическа книжка: „Не иска да обича Вазов”… ...
  419 
Возя си се в таксито и си приказваме с шофьора. Стана дума за все още топлото време, споменах за последното ми есенно къпане на открито чак през ноември, вързах го с войнишките изпращания...
Войнишки сватби, както им викаха някъде...
А той каза: „Хубаво време беше...”
И наистина – хубаво време беше. ...
  395  13 
Променяме се – в бъдеще няма да перем и сушим найлонови торбички, а ще го правят роботите…
В джунглата е страхотна суша. Вчера празнуваха рождения ден на Маугли…
Много от действията на властта са неясни, но правилни, разбира се…
Тя е цялата празник – присъствието й е празник, отсъствието също…
Какво ...
  429 
Затвориха „за ремонт” заведението, където си пиех чая. Рекох, че и аз ще спестя някой лев. Но ми се обадиха за една среща и отидох в близко там кафене.
По пътя се сетих за историята му.
В центъра на града, точно срещу читалището и пред едно малко заведение, имаше градинка.
По-точно – зелена площ.
Дъ ...
  352 
Така пишеше в менюто, това си поръчах от любопитство. По-логично, все пак, от поръчката на снаха ми – жената на брата, която поиска цаца. Към бирата, разбира се.
Предположих, че елените хвърлят хайвера си около вировете, дето се въди тая цаца. И еленчани берат реколтата от планината, та я поднасят н ...
  477  11 
14.
- Хубаво, де – попита Василев – Защо му трябва на Симеонов да те следи? Защо желаят да знаят къде ходим, с кого се срещаме? Нали могат да поискат рапорт за свършената работа, защо трябва да ни унизяват със следене?
А рапорт поискаха. Когато влязох в управлението, дежурният ми предаде молбата на ...
  427  12 
10.
Затворих папката, сложих я на купа отляво. И взех предпоследната отдясно. Още малко – и ще съм готов с тях. Но някаква особена полза нямаше. Предупреди ме и цивилният колега, който придружаваше сержанта с чантата. Просто материали, свързани с „битоваците“, както се изрази той, в града. Аз направ ...
  420  15 
5.
Спряхме на една пряка от управлението, до малката градинка. Точно в средата й, до тревясала могилка с катерушка, люлка и пясъчник, ползван за тоалетна от динозаври – ако се съди по вкаменелостите в него, имаше дървена барака. Казано направо – резултат от архитектурен аборт. Пред нея бяха струпани ...
  473  13 
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – чух я в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изложеното в нея, ама я чух. Пък не мога да ...
  427 
… Грамадният човекозвяр се разтресе. Мечът беше пронизал косматото му тяло и поразил жизненоважни органи. После героят го измъкна и заби пак – този път в гърлото на страшилището. Което само изхърка и с последни усилия заскуба мощните дъбове около поляната. Край!
Героят седна уморено на близката скал ...
  394 
Пълни егоисти! Всичките! Само за себе си мислят, само за себе си работят, само за себе си се грижат! И не се сещат за него…
Егоисти…
Като почнеш от наборите и жена му. Измряха… Почти не останаха негови връстници. А сред останалите – приятели няма. То… Не, че преди имаше, ама сега хептен. Няма с кого ...
  465  18 
По идея на Д. К. – историк-художник
/Предварително предупреждение - скандално!/
Аз съм професионалист. Е, не в оная област дето се сетихте най-напред. Но – като истински професионалист, смятам, че има много да се уча от „онези“ дами. Например – как съчетават хем работата, хем личния кеф. В едно…
Кое ...
  657  12 
Реши, че ще остане край потока още ден-два. Пък може и повече. Мястото беше удобно – отдалечено от водопоя и пътеките на животните, донякъде открито, с удобно разположени дървета тук-там. Тоест – няма да го изненадат хищници, а в случай на появата им /те непременно щяха да дойдат, ново същество в ре ...
  491 
Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. ...
  404  15 
Предложения
: ??:??