От деня - 45.
Купувам си „Алка-зелцер“. Аптекарката казва: „Трайността му е до 2022 година“.
Доволен, казвам: „Е, поне нещо ще оставя наследство на внуците“…
хххх
Магазин. На двама бивши ученици. Единият тъкмо е на работа. При него трима младежи – така, под 40-е. Пийват си биричка, хапват пастърма.
Поглежда ме най-близкият и казва: „Аз Ви помня и ще Ви помня…“
Кимам, а той продължава: „Бяхте ни класен. И на 15 септември отидох по къси гащи, а Вие ме върнахте…“
„Правилно – казвам – дрескод…“
„Ама не, аз В помня само с добро. И разбрах – официално мероприятие, откриване, не е за игрички… Ама колко строг бяхте…“
Проронвам само едно –„Е…“
А той продължава: „Сега няма такива. Ако отидете да вкарате малко ред…“
Пък аз му признавам: „Ако сега започвах – най-много един срок да изкарах и щях да се махна. Времето… Не учениците, времето е друго…“
Поприказвахме си с тях. Тръгнах. С леко мазна душичка. Все нещо има подире ми…
хххх
Чта вестник, някои страници подминавам. Клюкарските, медицинските, как се сади пиперо…
И гледам заглавие. Та казвам на жена ми: „Май съм хванал рак на матката…“
Тя – чула-недочула, ме прекъсва: „Ти не говори така, че да не те сполети…“
Хиля се. „Абе, виж заглавието. „Болки в кръста са предвестник на рак на матката“. Пък мен нещо кръстът ме сецка…“
После реших да си замълча. Да не предизвиквам съдбата, че вече не знаеш какво и къде може да се появи…
Заповядайте - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
