Mirkata79 (Мирослава Негрова)

Малката джебчийка 🇧🇬

Вятърът разпиля пожълтелите есенни листа в двора на малката църква, когато Жени изкачи стъпалата и се отправи към входа на храма. Няколко зле облечени деца се спуснаха към нея с молби да им даде някоя стотинка. Тя изпълни желанието им, без да се замисли. Просто искаше да се отърве от тях и да се отд ...

Mirkata79

Проза » Рассказы

2024-09-17T23:55:23+03:00 796 7 17

Змеят 🇧🇬

Разказ по легенда
Над скалите се процеди бледа пурпурна светлина, която обагри дърветата. Слънцето бавно пълзеше нагоре. Селото беше тихо, само тук-там се чуваше лай на кучета, в два-три двора пропя ранобуден петел, някъде се чу и шум от някаквa дребна "семейна" разпра между кокошки...
Вениамин още ...

Mirkata79

Проза » Сказки и произведения для детей

2024-09-10T18:36:56+03:00 645 1

Есенен мотив 🇧🇬

- Мамка му, полиция! - извика Кайл.
- Свий бързо вляво!
Колата рязко се извъртя и полетя по някаква странична отбивка.
- Какво правиш, бе кретен. Замалко да ни убиеш! - разкрещя се Харолд.
- Право при ченгетата ли искаше да се натресем? - озъби му се шофьорът. ...

Mirkata79

Проза » Повести и романы

2024-09-04T15:32:40+03:00 653 4 10

Нощно дежурство 🇧🇬

Слънцето бавно се топи в бледите очертания на хоризонта. Огнените му отблясъци красиво се стичат към морето... Тя малка и щастлива... Тича боса по пясъка... И баща ù е с нея... Понася я на ръце и тя се чувства като принцеса в балната зала на морския цар... Двамата гледат една издадена нащърбена скал ...

Mirkata79

Проза » Рассказы

2010-03-12T14:14:52+02:00 1.4K

Плачеш ли, мамо? 🇧🇬

Най-после се случи! Беше го чакала с години. От момента, в който подаде документи за осиновяване. Все чакаше, чакаше... Представяше си как носи бебето вкъщи, как му показва стаята му, пее му песнички...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...

Mirkata79

Проза » Рассказы

2009-11-10T13:13:36+02:00 1.3K 9

Страхове най-различни 🇧🇬

-От какво най-много се страхуваш, Ронан? - пита ме понякога тя.
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запозна ...

Mirkata79

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-11-05T01:05:08+02:00 1.2K