Слънцето бавно се топи в бледите очертания на хоризонта. Огнените му отблясъци красиво се стичат към морето... Тя малка и щастлива... Тича боса по пясъка... И баща ù е с нея... Понася я на ръце и тя се чувства като принцеса в балната зала на морския цар... Двамата гледат една издадена нащърбена скала, която прилича на динозавър... Изведнъж камъкът сякаш оживява и се превръща във вълк, чийто остри зъби застрашително светят в тъмното...
Емилия се раздвижи в леглото и отвори очи. Сънят ù бе неспокоен. Май не трябваше да пие коняк снощи. Ама и тоя Маринов, все такива ще ги измисли. Да пийнели по чашка, да се поуспокоят след тежкия случай с Ралчева, пък после и раждане... Навън вилнееше истинска снежна буря. Младата лекарка нервно разтърка очи.
- Събуди ли се? - тихо попита Маринов, който решаваше кръстословица. - Спа само половин час.
- Как е родилката? - вместо отговор отвърна момичето.
- Добре са, спокойно - и майката, и бебето... В момента спят кротко в стаята. Ти за пръв път ли присъст ...