sneakylittlething (Зоя Зюмбюлева)

Истории 🇧🇬

В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъ ...

sneakylittlething

Проза » Рассказы

2015-07-11T09:59:31+03:00 623 1

Събуди се… 🇧🇬

Нанесе се в апартамента си. Беше в стар панелен блок. Обзаведен.
Сипа си бира и седна на масата в кухнята. Запали цигара. После втора и трета. Трудно понасяше раздялата. Мислеше за нея, но вече всичко беше приключило. Изпи няколко бири и се замая. Нави алармата на часовника за осем сутринта, но знае ...

sneakylittlething

Проза

2015-07-03T08:45:24+03:00 574

(Не)Толерантността 🇧🇬

Беше изправен пред съда. По обвинение в нетолерантност.
Преди два месеца се разхождаше из столицата. Тогава мъж с автомат излезе от някаква черна кола и разстреля 10 души. Мъжът беше терорист от арабски произход. На мястото дойде компетентният държавен орган - полицията на толерантността. Пуснаха ст ...

sneakylittlething

Проза » Рассказы

2015-01-18T13:39:10+02:00 721 4

България. 2070-та 🇧🇬

България. 2070-та година.
Той стоеше затворен в психиатрична клиника. В малка стая с малък прозорец на вратата. Как се озова тук?
Нека се върнем в началото. Отрасна в семейство, в което майка му по цял ден си скубеше косите и говореше несвързани думи, а баща му крещеше, че е Юлий Цезар. Тогава нашия ...

sneakylittlething

Проза

2015-01-09T15:54:44+02:00 802 4

Пролетта през нощта 🇧🇬

Не се бяха чували от две седмици. Беше й казал, че ще й се обади в четвъртък – в девет вечерта. Днес трябваше да й съобщи решението си дали остават заедно или се разделят окончателно след седемгодишна връзка. Тя погледна часовника си– часът беше осем, в четвъртък, в средата на март. Беше си приготви ...

sneakylittlething

Проза » Рассказы

2014-03-22T18:55:07+02:00 677

Когато планината беше влюбена в небето 🇧🇬

Планината беше влюбена в небето. От хиляди години. Гледаше го всеки ден - синя перелина, украсена със сребрист пух. Беше свикнала с настроенията му. Понякога синият ефирен плат съвсем изчезваше. Тогава го обвиваше одеяло от сив памук, понякога черен. Тогава ставаше тъмно. Електрически стрели започва ...

sneakylittlething

Проза » Рассказы

2014-03-18T22:02:17+02:00 880 6

Копнеж 🇧🇬

Копнея да създам най-перфектното произведение. Нещо като „Един сезон в ада” на Рембо, но в нов вариант. Мечтая да изразя с думи неизразимото, неописуемото, невъзможното. Искам да облека в слово най-тъмните кътчета на душата ми, на всяка душа. Искам да кажа онова, което никой не е успял да каже, да с ...

sneakylittlething

Проза » Другие

2014-03-15T18:57:21+02:00 626 1

Без любов 🇧🇬

Без любов човекът е безпътен и загубен.
Без любов човек се лута в лабиринт.
Без любов денят е празен, глупав, тъжен.
„Без любов” е с надпис: „сам”, „един”.
Без любов - без дъно сълзите. ...

sneakylittlething

Поэзия » Любовная

2013-03-21T17:16:03+02:00 621