sneakylittlething
8 results
В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъ ...
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъ ...
447
1
Нанесе се в апартамента си. Беше в стар панелен блок. Обзаведен.
Сипа си бира и седна на масата в кухнята. Запали цигара. После втора и трета. Трудно понасяше раздялата. Мислеше за нея, но вече всичко беше приключило. Изпи няколко бири и се замая. Нави алармата на часовника за осем сутринта, но знае ...
Сипа си бира и седна на масата в кухнята. Запали цигара. После втора и трета. Трудно понасяше раздялата. Мислеше за нея, но вече всичко беше приключило. Изпи няколко бири и се замая. Нави алармата на часовника за осем сутринта, но знае ...
399
Беше изправен пред съда. По обвинение в нетолерантност.
Преди два месеца се разхождаше из столицата. Тогава мъж с автомат излезе от някаква черна кола и разстреля 10 души. Мъжът беше терорист от арабски произход. На мястото дойде компетентният държавен орган - полицията на толерантността. Пуснаха ст ...
Преди два месеца се разхождаше из столицата. Тогава мъж с автомат излезе от някаква черна кола и разстреля 10 души. Мъжът беше терорист от арабски произход. На мястото дойде компетентният държавен орган - полицията на толерантността. Пуснаха ст ...
538
4
България. 2070-та година.
Той стоеше затворен в психиатрична клиника. В малка стая с малък прозорец на вратата. Как се озова тук?
Нека се върнем в началото. Отрасна в семейство, в което майка му по цял ден си скубеше косите и говореше несвързани думи, а баща му крещеше, че е Юлий Цезар. Тогава нашия ...
Той стоеше затворен в психиатрична клиника. В малка стая с малък прозорец на вратата. Как се озова тук?
Нека се върнем в началото. Отрасна в семейство, в което майка му по цял ден си скубеше косите и говореше несвързани думи, а баща му крещеше, че е Юлий Цезар. Тогава нашия ...
572
4
Не се бяха чували от две седмици. Беше й казал, че ще й се обади в четвъртък – в девет вечерта. Днес трябваше да й съобщи решението си дали остават заедно или се разделят окончателно след седемгодишна връзка. Тя погледна часовника си– часът беше осем, в четвъртък, в средата на март. Беше си приготви ...
486
Планината беше влюбена в небето. От хиляди години. Гледаше го всеки ден - синя перелина, украсена със сребрист пух. Беше свикнала с настроенията му. Понякога синият ефирен плат съвсем изчезваше. Тогава го обвиваше одеяло от сив памук, понякога черен. Тогава ставаше тъмно. Електрически стрели започва ...
673
6
Копнея да създам най-перфектното произведение. Нещо като „Един сезон в ада” на Рембо, но в нов вариант. Мечтая да изразя с думи неизразимото, неописуемото, невъзможното. Искам да облека в слово най-тъмните кътчета на душата ми, на всяка душа. Искам да кажа онова, което никой не е успял да каже, да с ...
472
1
Без любов човекът е безпътен и загубен.
Без любов човек се лута в лабиринт.
Без любов денят е празен, глупав, тъжен.
„Без любов” е с надпис: „сам”, „един”.
Без любов - без дъно сълзите. ...
Без любов човек се лута в лабиринт.
Без любов денят е празен, глупав, тъжен.
„Без любов” е с надпис: „сам”, „един”.
Без любов - без дъно сълзите. ...
452
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
