tabyy
18 результатов
  2096 
И шепот, и сподавен вик - една тъга, която ме намира
прибира ме в горчиво-сладък миг,
ограбва ме, отнася ме, умира...
И една молба, копнеж по края
ловко в мрежите си ме оплита, ...
  727 
белее ми някак тази вечер... в бяло е цялата, меланхолична, прозрачна, безизразна... бърша прах на кубчета, а прозорците проблясват, огрени от слънцето... искам да играя с облаци, да пълзя по захаросани хълмове, а ти да се усмихваш насреща, да ти подам ръка и заедно да се разхождаме по мостове от ки ...
  1223 
Kогато смяната на сезоните се очаква да донесе слънце, парещо, жарко, горещо, вливащо живот в изтерзаните от зимните бури вени на топлокръвните, а вместо това пясък сух разпръсква вятъра неканен и дъжд пороен засипва бетона... Когато някъде виелица в душата бушува, разкъсваща най-скритите ù места и ...
  954 
Големият стенен часовник, издълбан от племето Ру на скалата на бездънните усещания, тракаше монотонно, вперило поглед в надничащото над кривия хоризонт слънце, чудейки се над това дали усилията му да грее си струват и нашепваше бавно, приглушено, тихо: „времето е безплатно, но безценно, не можеш да ...
  919 
  1026 
  1531 
  1055 
  1826 
Бо стоеше отегчен на една от многото синьо-лилави скали с остри ръбове, гледащи към долината на лунните спомени. Тя представляваше пуста местност, с няколко средно големи кратера, издълбани от риби – сухотворки. Те бяха непретенциозни същества, обитаващи скалисти райони. Не напускаха често скривалищ ...
  958 
Табу е измислен герой, но не от онези, които се славят с някакви велики подвизи, дори може съвсем спокойно и без угризения да се каже, че те изцяло отсъстваха от битието му. По-скоро представляваше безлично същество, чието съзнание бе все още празен хард, на който нямаше достатъчно информация, че да ...
  803 
  1113 
  1602 
  1967 
  1657 
Там под овехтелите капаци
старец тихичко стои,
гледа втренчен есенните знаци
и листата бавничко брои.
По лицето времето оставя ...
  906 
  1839 
  1690 
Предложения
: ??:??