Старост
Там под овехтелите капаци
старец тихичко стои,
гледа втренчен есенните знаци
и листата бавничко брои.
По лицето времето оставя
трайни и безмилостни следи,
мисълта жестоко се забавя,
а среброто във косите му блести.
Цветни спомени назад остават,
времето не спира своя бяг,
минали години избледняват
и затрупват се под падналия сняг.
Слънцето на запад се отправя,
за да търси нови начала,
и неусетно старецът забравя
неговата щедра топлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Все права защищены
