zelenaradost
1 результат
Обичам те. Каква красива дума.
И цялото море ще побере.
Копнежът ми щастлив е и безшумен,
при твоя идва, ще го избере.
И после ще заплуват към безкрая – ...
  221 
Дъждовно е, но слънчевото грее
в най-вътрешните кътчета в душата,
дъждът си е усмихнат, чудодеен,
душата от лъчите е залята.
Дъждовно е и слънчево, и чисто, ...
  218 
Обичам къдравата тишина,
която покрай тебе се разнася
и погледът ти влюбен, разпознат
по нежната си, слънчева нагласа.
Обичам да живея в твоя глас ...
  218 
Сърцето ми към твоето расте,
от щастието иска да прелее,
а слънцето в косите ни плете
лъчистите си нишки, чудодеен
мигът разлива сладкия си мир ...
  219 
Ухае ми на събота от вчера,
на сладки часове, щастливо спящи,
на други, пълни с празнична вечеря,
на тихи и шастливо ромонящи.
Ухае ми на ден - усмихнат, бавен, ...
  251 
Обичам слънчевата тишина
как волно плодовете си раздава,
копнежът ми щастлив и осъзнат,
възторжен е и по небето плава.
Обичам слънцето да грее в мен ...
  174 
Макар че е мъгливо в този ден,
отвътре ми е розово-зелено,
сезонът ми е чист и пременен
и всичко грее и се радва в мене,
защото Бог обича ме безспир, ...
  187 
Пролетно ми е сърцето,
има птичи словоред,
слънцето отвътре свети -
най-лъчистия поет.
Всичко вътре е зелено ...
  245 
Март е, но снегът се върна
с лек въздушен танц,
виж, дъждът е преобърнат
в лед с изящен гланц.
Колко ще остане тука, ...
  221 
Събудих се, неделята цъфтеше
през март като щастлива орхидея,
животът беше сънен, още спеше,
но всичко вече светеше през нея.
Помислих си, дали не фантазирам, ...
  254 
Събуждам се и събота е чиста,
без никакви проблеми, скуки, грижи,
свободно си тече, расте на листа,
и бавно, и възторжено се ниже.
Това са ми най-дългите минути, ...
  251 
Денят започва като кротка киша,
а март е толкова красив, смирен,
дъждеца си расте и как се диша,
о, как обичам да върви до мен.
Това е истинска, стаена вяра ...
  254 
Пролетно ми е сърцето,
мартенски разцъфва, свети,
в ден усмихнат, ден учуден
щастието се събуди,
после всичко преобърна ...
  209 
Дъжд вали и ме унася,
капе дъжд и е прекрасен,
нищо, че студено капе,
пролетен е и не хапе.
Дъжд вали, расте, не спира, ...
  237 
Сняг се сипе като песен,
капе сняг - щастлив, унесен,
всичко чисто, всичко бяло,
всичко нежно засияло.
Мирисът на сняг е пресен, ...
  285 
Защото днес така ми се мълчи,
а и не знам какво ли ми се казва,
бесилото на всички ни личи,
предателството как тежи и смазва.
Забравата разкъсана за миг ...
  311 
Копнеж, любов и чувството се вие
като спирала от възторжен ток
и вътре във спиралата сме ние,
небето близо е, и близо Бог.
Къде ли сме, кога, летим, не знаем, ...
  260 
Аз защо ли така те обичам,
но не знам и за мене е тайна
щом те видя, към тебе потичам,
щом река съм безспир всеодайна.
Който иска да търси причини, ...
  277 
Обичам те, това е нежна дума,
която в мен разлива влюбен блясък,
животът ми без теб расте безумен
и само в тебе сме море и пясък,
и само в тебе сме море и суша, ...
  232 
Обичам те, това е чисто, нежно,
красиво чувство, къдрава поема,
мигът копнеж разлива до безбрежност
и с изгревът в очите ти поемам
навътре в най-щастливата надежда, ...
  221 
Погледнеш ли ме, вече се разсмивам,
смехът се възхищава и те търси,
и огънят ти в мене се разлива
като вълнуващ, неочакван бързей.
О, как се носиш в слънчевата дреха ...
  222 
Софийска нощ и всичко в мен тече
през някаква измислена България,
която как ли ще се нарече,
когато всичко дращи, плаче, пари и
животът ми прилича на геврек ...
  295 
От всички най-обичани поети,
за мен си най-любимия поет,
косата ти е къдрава и свети,
когато с мен си истински зает.
Мълчанията леят нежни думи, ...
  257 
Ухае ми на пролет. На зелено.
На малки, свидни, нежни чудеса.
Вкусът на слънце капе неизменен.
Разцъфнали дърветата блестят.
Усещам приказната атмосфера, ...
  234 
Най-къдравото вдъхновение
към мен възторжено лети,
стремеж без капчица съмнение
и в който ме посрещаш ти.
Най-влюбеното ти копнение ...
  252 
Денят се ражда без следа от проза,
разлива най-красивия пожар –
ухае изгрев с аромат на роза,
безценен всеки миг – божествен дар.
Животът крие своята загадка ...
  265 
Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
  269 
Какво е миг - лети, лети в безкрая -
го каза мама, как да го позная,
какво ли е, защо ли съм вселена -
щом тате рече, как се скрива в мене,
щом буквите са 30, се повтарят ...
  401 
Любов, защото те намерих,
крилите си над мен разпери
и всички влюбени моменти
в щастливи, тихи сантименти.
Обичам, къдраво момчето, ...
  280 
Не утро в залива, копнеж се лее –
красив и неочакван, чудодеен,
и цветен, и щастлив е, ежечасен,
копнеж се слива с волната нагласа
на морска неочаквана разходка, ...
  280 
Това е слънчева импресия,
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
  241 
Обичам те с най-къдравата си поезия,
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...
  267 
Сред бялото живота се променя
и черното видя го и се скри,
порок и ужас дремят неизменно
но бягат от снега, снега гори
безсрамие, безумие и похот, ...
  232 
Моят снежен час удари,
сняг вали през януари,
бавно, кротко си тече,
бяло всичко где го свари,
черното се разтовари, ...
  282 
Колко гнет
в този нет,
скъп товар
като дар,
гълтай, екс, ...
  271 
Тиха, топла зима
вън така блести,
вярно вятър има,
значи ще лети.
Значи ще доплува ...
  292 
Морето е молитва,
а сините вълни
щастлив възторг изпитват,
в мен, Боже, остани,
и нека бъда вяра, ...
  237 
Годината да е щастлива,
с красиви, смели рамене,
детето в нас да е игриво
до смях, до искрено поне.
И здравето да ни обича, ...
  215 
Снегът е вяра
и бели чудеса,
снегът отваря
възторг и небеса.
Вратата снежна ...
  238 
Защото не умира, а се ражда
от истинска и неподкупна жажда
и влюбена в живота, тя намира,
щастлива смисъла си, не умира,
защото търси думите си бавно, ...
  299 
Предложения
: ??:??