21 мая 2025 г., 09:59

За доброто

289 0 0

Какво ли исках днес да ви разкажа?

И как да го започна, не, не знам.

Доброто искат много да го смажат.

Но то от памтивека си е там.

 

При Бога и от него се раздава,

когато е в сърцето, как гори.

Любов ли е, тя не поиска слава,

признание, не търси, не, дори

 

какво е сторила, за кой, не помни,

забравила е и твори навред,

пред нея злото вие вероломно,

безсилно пред божествения ред.

 

И как да сме добри, и колко можем,

а мярката ни - вярата ни в Бог,

превърнем ли живота в химн възторжен,

макар че страдаме, с молитвен скок

 

преминем ли горчиви одисеи,

и не забравим ближния до нас,

творим добро, и в любовта сме, в нея,

и славим Бога всеки ден и час.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...