Отваряте „вратата“ на една обикновена книга. Няма да получите наготово нито един отговор, нито ще разкодирате шифъра на някоя тайна. За сметка на това ще си зададете купища въпроси. Всички тези, които си зададох и аз, докато я пишех. Навярно ще си отговорите на някои от тях. Отговорите, които сами намираме, правят живота ни уникален и толкова различен от милиарди други. Да се опиташ да отговориш на някой въпрос е признание. Споделяне, че търсиш.

Доскоро не знаех, че признанието пречиства така издълбоко. Признанието не е слабост, а вглъбяване. То е усилието да проникнеш в собствената си вселена. На всеки от нас е позната онази невидима тежест, онова потискащо чувство на безсилие. Чувството, че сме гости, застанали на прага на дома си. Представяме ли си момента, в който там ни посреща някой досущ като нас, но напълно непознат? Изборът е наш. Изборът е свещен. Изборът умира в момента, в който бъде насилен или натрапен. Това разбрах. Бавно. Вероятно закъснял. Вероятно с доза късмет.

Изборът да отворите „вратата“ на тази книга е изцяло ваш. Случайност е, че погледнахте към разказвача, точно в мига, когато той я посочи. Ще опознаете един чужд живот чрез изповедта на Антон. Някой от вас бързо ще го забравят, други може да го обикнат, а трети – да се припознаят в него. И все пак: всички прилики с действителни лица и събития са случайни!