12 мар. 2016 г., 09:46

Звезден небосвод

3.1K 0 1

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Тодоров Все права защищены

Настъпва нощ, разстила тишина
звезди просветват, гонят се със метеорите
понякога откъсва се една, изгаря като факла
и… играта продължава.
Не зная имат ли очи?
И виждат ли ни долу на земята?
Защо ли свързваме ги с нашите съдби
едва когато видим как догарят.
Блещукат като светещи очи
примамват ни, със любовта ги свързваме
недостижимите неща, със собствен чар
желана са, бленувана награда.
И всеки иска сам да е звезда
да помнят името му, някой да напише
поема за живота му… Ех, суета…
звездите просто… много са далече…

 

 

maiaan (Мая Ангелова)

Комментарии

Комментарии

  • *звездите просто… много са далече…* Много добре! Върху косата може да се поработи.