Звезден небосвод 

163 0 1

Настъпва нощ, разстила тишина
звезди просветват, гонят се със метеорите
понякога откъсва се една, изгаря като факла
и… играта продължава.
Не зная имат ли очи?
И виждат ли ни долу на земята?
Защо ли свързваме ги с нашите съдби
едва когато видим как догарят.
Блещукат като светещи очи
примамват ни, със любовта ги свързваме
недостижимите неща, със собствен чар
желана са, бленувана награда.
И всеки иска сам да е звезда
да помнят името му, някой да напише
поема за живота му… Ех, суета…
звездите просто… много са далече…

 

 

maiaan (Мая Ангелова)

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате!
  • LenaNik (ЕЛена Ник) *звездите просто… много са далече…* Много добре! Върху косата може да се поработи.

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.