Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
–Хайде бе! ...

– Усетих как сънят си отива, духвайки в клепачите ми, и инстинктивно отворих очи. Манастирът беше още тих, но това бяха миговете преди разкъсване на тишината. След малко клепалото ще удари. Усещам го с цялото си същество. А и как иначе? Вече двадесет години съм тук. Когато чичо ме доведе, бях още де ...

Вървеше наперено по малката селска уличка. Тротоарът беше тесен и очукан, но лошият му вид не ѝ пречеше. Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета. Беше облечена с шарена прилепнала рокля, която очертаваше пищните ѝ форми. Едрите ѝ задни части, бюст и бедр ...

ЗАДУШНИЦА
Разказ от Генка Богданова
Днес е най-студеният ноемврийски ден. От сутринта скитахме по градските улици с надеждата да събера малко кашони за продаване, за да купя поне хляб, но циганите и силният вятър не бяха оставили нищичко в контейнерите за смет. Поехме, гладни и премръзнали, с Топчо ...

– Копелдак!
Октомври…
13-и…
Плесница…
Сълзи… ...

Всички знаете, че една книга има увод, изложение и завършва със заключение. То и с гражданския брак е горе–долу така. Започва с увод и следва изложение.
Ако обаче през време на изложението вземете много да се излагате, бързо следва заключението и от голяма книга се превръща в къс разказ с неочакван ...

Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...

- Здравей!
- Здравей?
- Радвам се да те видя!
- Кой си ти? Къде съм?
- Аз съм смъртта! А ти си на сигурно място! ...

Още от първия момент, в който я видях, я обикнах. Знаех, че ще я обичам до края на живота си... а може би и след това. И как да не я обикнеш… А дали тя ме обичаше? Не беше нужно да ми казва. Можех да го почувствам в погледа й. Очите, с които ме гледаше изразяваха толкова много любов, която не може д ...