30 апр. 2006 г., 01:39

* * * 

  Эссе
1334 0 1
1 мин за четене
Животът, който водим ни дава много предимства. Предимства, но само на пръв
поглед. Животът в “релси” е сигурен, позволява ти да спиш спокойно благодарение
на изградената система, но “претопява” личността в нещо което поддържа системата
жива… Системата сама по себе си е нито страшна, нито силна, но когато има хора
от която тя черпи сили, системата става толкова силна колкото е силно
най-слабото й звено. Да се надигнеш и да кажеш собственото си мнение е ужасно,
разрушително за системата, но е безкрайно сладко за теб самия! Да покажеш на
света, че си по-жив от всякога, по-решен да спечелиш това, което заслужаваш! Да
доказваш, че е тъпо да лъжеш и мажеш, да се слагаш и продаваш, да покажеш, че е
помиярско да си страхлив и завистлив. Да живееш така не за да си интересен, а
защото това е начин на живот! Да имаш свобода която те прави по-силен! Да си
лоялен, което те прави достоен! Приятелство, което те прави достоен… Да се
отърсиш от провинциалното мислене, в което е ключов момента ти да си по-добре от
комшията! Да покажеш уважението си към всеки, който го заслужава! Да не мразиш
само защото не можеш да обичаш! Да се бориш всеки път, за нещата които
заслужаваш и да вярваш, че можеш и трябва да ги постигнеш! Да си непримирим към
нередностите и да не оставяш да те подтискат! Да изразяваш собствени мнение е
важно, защото ако си премълчиш и други ще следват примерът ти! Ако не промениш
сам живота си, няма кой да го стори вместо теб! Ако не ти – кой? Ако не сега –
кога?

© Костадин Дърмонски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??