17 июл. 2006 г., 21:19

* * * 

  Эссе
1383 0 0

Как започна всичко,нима забрави?
Нима не искаш да си спомняш?
Знам,че всичко,което четеш го гледаш с насмешка,но...почакай,спри и се огледай,имай малко търпение,съвсем малко...
Нима забрави детския ни смях?Нима не знаеш как любовта нахлу и влюбихме се ние?ООО,я стига!Помисли...спомни си!Нима забрави хубавите мигове,онези с многото целувки?Онези със сълзи от радост..и пак целувки...след целувки...
Нима забрави онзи път,когато заслушани във нашата балада казахме си ние "Обичам те!" и си обещахме да не го забравяме?А сега?Като чуеш тази песен стара спомени нахлуват ли в теб?Нима си казваш "Да,така е."- мога само да гадая!
Нима забрави трудните моменти,когато със сълзи подавахме си ние ръка?И колко спомени..и колко приключения?
Сега гледаш всички тези редове и си казваш "Всичко е било игра!" - Не,не мисля аз така!Но няма смисъл аз да казвам всичко виждаш го като шега!
Дори не знам дали ще прочетеш тези последни редове или ще бъдат скъсани,захвърлени от теб,но искам ти да знаеш колко те обичаМ!!

© Антония Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??