9 апр. 2005 г., 04:17

* * *

2.2K 0 0

Съзнанието ни - едно празно пространство, което постоянно запълваме или поне се опитваме. Празен лист, което постепенно се превръща в картина. Черна - съдържаща в себе си всеки цвят. Бяла, в която липсва такъв. Дори рисувана на едно място, от еднакъв ъгъл, прерисувана и дори прекопирана, ТЯ всеки път е различна.
Книга с измачкани и подгънати на места страници, които често се връщаме да препрочитаме. Пожълтели или по-скоро избелели листи, които отдавна не сме отгръщали.
Минало, настояще, бъдеще.
С тази пледоария се опитвам да ти кажа нещо. Или може би да ти разкажа историята за това, което създадохме заедно. Оказахме се съавтори на роман, напомнящ за булевардните, любовни книжлета, които се превръщат в сценарий за сапунени опери. Ако аз пишех, а ти четеше, после обратното. Някои моменти прочитахме и препрочитахме милион пъти, а други просто забравяхме

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Арсова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...