Свободата е най-големия дар в живота на един човек. Да имаш правото на свои мисли и действия е смисъла на едно съществуване. Чрез свободата чувстваш, че си жив. Личностната свобода е блаженство, но свободата за един цял народ е самият Рай.

    През 1878 година нашите прадеди, след много мъки, след море от сълзи, най-накрая извоюват свободата си с кръвта и живота на хиляди смели воини. Дори и днес, когато всичко това е далечно и може би забравено, годишнината от тази дата се празнува от всички горди да нарекат себе си българи и всеки един от нас се обръща към миналото с благодарност, защото той може свободно да изкрещи, че е свободен и че е българин.

  Аз не съм ревностен патриот, не знам датите на всички национални празници и не се и мъча да ги запомня, не се кича с лицемерен патриотизъм, не се правя на големия националист, защото знам, че човек е българин не тогава когато слага знаме пред къщата си и не когато пее химна преди да си легне и след като стане, а когато носи една малка капчица благодарност и уважение към онези, които са се борили един ден нашият свят да изглежда така и аз и моите сънародници да сме свободни.

  Не познавам човек, който да не знае за битката на тези славни воини, не познавам човек, който да не се обръща назад във времето с носталгия и с гордост, че някъде там, преди стотици години е имало хора, обичащи и търсещи свободата си. Хора, който са били готови на всичко за това едно китно късче земя, за този един славен народ.

  Кои сме ние без свобода? Никои, хора без лица, обречени на мъка и болка. И какво притежаваме? Нищо, дори и собствените ни животи не са наши. Свободата е най-ценното чувство в живота на един човек, но и най-трудно за извоюване. Личностната свобода е толкова безгранична и трудна за притежаване, че чак е окови. Свободата на един народ никога не е даром и никога не е нещо, което една нация притежава от самото начало, тя се извоюва с кръв и смърт на хиляди, но веднъж щом се появи никога повече не може да бъде отнета.

  Българският народ е горд, силен и свободолюбив. Пример за това са непрестанните битки срещу поробителите, непрестанната жажда за едната свобода. Началото е било тежко за всички, но заедно те са успели да съхранят човешкото в себе си и най-важното – българското в себе си. Успели са да останат верни на своята нация и не са я предали в нито един миг. За тези измъчени личности и най-високата цена на собственият живот е изглеждала нищо в сравнение с идеята за свободата. Пътят, който са извървели е бил труден и осеян с опасности, мъка и смърт, но самата задружност го е направила някак си по-кратък.

  Посланието е, че за едни народи най-свещена е кравата, за други котката, но за българския народ това е свободата. Колкото по-трудно е извоювана тя, толкова по-сладка и ценна е в последствие. Българският народ винаги ще е горд и силен, независимо през какво е минал и му предстои да мине. Всяко едно предизвикателство ще ни прави само още по-силни.

  Свободата трябва да се пази и да се уважава, защото без нея не сме нищо, по-зле и от животните. За да водим достоен живот трябва да сме свободни да живеем както искаме. Човек не трябва да е роб нито на някой друг, нито на собствените си желания. Свободата е и дар, и окови и всеки трябва да внимава как борави с нея.