21 февр. 2008 г., 17:04
3 мин за четене
Свободата е най-големия дар в живота на един човек. Да имаш правото на свои мисли и действия е смисъла на едно съществуване. Чрез свободата чувстваш, че си жив. Личностната свобода е блаженство, но свободата за един цял народ е самият Рай.
През 1878 година нашите прадеди, след много мъки, след море от сълзи, най-накрая извоюват свободата си с кръвта и живота на хиляди смели воини. Дори и днес, когато всичко това е далечно и може би забравено, годишнината от тази дата се празнува от всички горди да нарекат себе си българи и всеки един от нас се обръща към миналото с благодарност, защото той може свободно да изкрещи, че е свободен и че е българин.
Аз не съм ревностен патриот, не знам датите на всички национални празници и не се и мъча да ги запомня, не се кича с лицемерен патриотизъм, не се правя на големия националист, защото знам, че човек е българин не тогава когато слага знаме пред къщата си и не когато пее химна преди да си легне и след като стане, а когато носи една малка капчица б ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация