Събуждам се. Поглеждам календара на стената - 21.12.2012 г – ужас! Утро е, а вън е мрачно като предсказанията за този ден. Наистина ли днес ще настъпи краят на света и това ще е последният ден от живота ми? Дали колите ще продължат да се движат, а светофарите – да менят цветовете си след днешния ден? Мамо! Сърцето ми се сви, но трябваше да бързам. Облякох униформата, взех раницата си и тръгнах за училище. И днес валеше, както и вчера. Влязох в класната стая и поздравих съучениците си. Седнах, извадих учебниците си и чух, че всички говорят за днешната дата – 21.12.2012 г. Досадно ми беше слушам, да бях си останала вкъщи! Изненадах се от мислите си. Сложих слушалките и изключих. След часовете се прибрах направо вкъщи и първото нещо, което направих, е да целуна мама. Май отдавна не бях го правила – нали вече съм голяма. Влязох във Facebook. Пълна скука в клюкарката, само дето всичките ми приятели бяха писали: „21.12.2012 – край на света!?” Не исках повече да чета, станах и започнах да си ...