Какво значи да си европеец? Да си напредничав, цивилизован, образован, глобализиран… Казват, че българите сме междинното звено между Европа и Ориента, но според мен ние не сме по малко европейци от онези - “баш европейците”.
Аз съм европейка и категорично смятам, че у мен няма нищо, което да ме отличава коренно от другите европейци, дори в много отношения, мисля, че съм по-добра от тях.
У нас, българите, има един комплекс за малоценност, който не е от вчера, а идва от мрака на ония векове, когато сме страдали под чуждо робство. Крайно време е да се освободим от принизеното си самочувствие и гордо да заявим, че безспорно сме европейци.
Но какво всъщност означава да си европеец? Да отговаряш на списък с изисквания ли? Лично аз не харесвам част от нещата, с които “се хвали”, така титулуваната европейска култура. За мен глобализацията (нещо, с което се гордеят европейците), е колкото позитивно, толкова и негативно явление - тя унищожава самобитността на малките държави, унифицира ги.
И в миналото и днес ние, българите, сме европейци, държавата ни е с хилядолетна история, една от най-старите на Стария континент. Народът ни е сред първите със своя писменост и култура. Затова се дразня, когато някои политици (особено български), се опитват да ни убеждават, че ние сме хем европейци, хем не съвсем и че благодарение на техните усилия ще стигнем истинските европейци.
Разбира се, че има разлика в това дали си европеец в Германия или в България, но тази разлика е по-скоро външна - бедността, социалните условия… все неща, които са следствия от икономиката на страната ни. Великият английски поет Байрон е казал, че обществото е “цивилизована орда, която се състои от две племена - гладуващи и скучаещи”, за съжаление ние сме от първите. Но този факт не ни прави по-малко европейци, просто такива са били историческите условия.
Иначе хората навсякъде си приличат. Навсякъде има и умни, и глупави, и забавни, и скучни, и възпитани, и невъзпитани... Всеки от нас е виждал как “възпитаните” англичани и германци вилнеят “като за последно” из зимните и морските ни курорти. Ако това е европейското, то тогава аз не искам да притежавам нищо от него.
Не знам дали другите европейци възприемат и нас като такива, не знам дали ни искат в толкова престижното си Европейско семейство, но знам едно: ние сме такива, каквито се чувстваме, ние сме такива, каквито заслужаваме да сме, ние сме европейци. Аз гордо мога да заявя, че у мен го има както българското, така и европейското, че съм една българка-европейка.
© Бояна Все права защищены