Любовта и Омразата                                                

Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани дълбоко. Замина си, без дори да се замислиш. Душата ми е изпълнена с непоносима болка, а сърцето ми копнее за щастие. В мен се появиха две жени - едната те презира, не иска да те вижда, не може да преглътне измамата, а другата те желае и е готова да направи всичко, за да бъде до теб. Те двете се борят ежедневно в мен и бавно ме убиват. Раздвоена съм между любовта и омразата. Не знам какво да правя с теб, нито пък със живота си. Ти също си объркан и озадачаваш още повече мен. Сърцето ми се вледенява бавно. Само ако можех да надникна в чувствата ти, да разбера какво се крие зад мълчанието ти! Но не мога. Бих искала да съм способна да те изтръгна от мислите си, да не чакам решението ти да ме оставиш завинаги. Та и ти самият не знаеш с коя искаш да бъдеш! В един момент си казвам, че съм те забравила, че всичко е минало и ще продължа напред с гордо вдигната глава. Друг път решавам, че съдбите ни са свързани и чета в очите ти, че искаш да си с мен, че съжаляваш за грешките, а аз съм готова да забравя всичко в името на нашата Любов. Любов?! Дали изобщо я има? Ти не вярваш в нея, унищожи и моята вяра. Как тогава може да съществува нещо толкова светло и безоблачно помежду ни? Понякога ненавиждам целия свят. Слънцето, птиците, цветята... Безжалостно ми напомнят за теб, а аз искам да съм силна, смела, борбена. Понякога тъгата ми се стопява и дъждът е способен да заличи омразата, а аз пак се превръщам в онова момиче, което бях. Но тази метаморфоза е само в съзнанието ми, а ти си твърде далече и не мога да те достигна... Ужасена съм, че ако те оставя, ще изпусна любовта, а тя спохожда веднъж човек. Страх ме е, че ако остана при теб, ще се обрека сама на болка и страдание до края на живота си... В мислите ми нахлуват всички горчиви спомени. Заплача ли, ми изглежда глупаво и си казваме, че не си струва. Не желая да продължавам да стоя на този кръстопът, на границата между Любовта и Омразата.