Есе на тема:

„С тояга може да се нарани само тялото, а злите думи проникват в душата”

През живота си човек минава през много пътеки, среща се и общува с разни хора, има допир с различни характери и темпераменти. Но,  за да осъществи някакъв вид комуникация, словото, думите играят съществено значение. Не случайно древните са казали, че „В началото бе Словото”, и че то има способността да сътворява вселени, да материализира  и въплъщава желанията на хората. Именно за това, силата на мислите, които сътворяват думите, изречени от нас, влияят и на качеството на живота ни, независимо дали го осъзнаваме или не. Не е случаен и фактът, че каквито са помислите на един човек, думите, които той изрича, оформят не само неговия мироглед и вътрешен свят, но и външната, визуалната представа, която ще придобият  другите за него. Ето затова е много важно какво изричаме, с какво са заредени нашите думи, дали те носят положителен заряд или носят отрицателен нюанс. Животът предоставя пред нас изобилие от ситуации, в които ние сме изпитвали силата на думите на другите  върху себе си. Как добрите  думи, насочени към нас, си проправят път към сърцето ни, и колко много боли, когато сме засегнати от тежки и зли думи, които сякаш отварят рана в него и ни е нужно време да се възстановим от причинената ни болка. Необмислените думи като остриета на гнева остават следи в човека, независимо от народната поговорка: „Дума дупка не прави”. Не случайно друга мисъл търси незарасналия белег от лошата дума и категорично заявява: „Казана дума – хвърлен камък”. Ако всеки човек направи интроспекция  в самия себе си, ще си спомни моменти от живота си, в които  би предпочел да бъде наранен физически, но да не изтърпи отровните стрели на злите думи. И най-тежко е, когато злите думи идват от близки до сърцето ни хора и следите, които остават, трудно се изтриват от съзнанието ни. Нужна е душевна сила, чрез която да се превъзмогне отровата, която те оставят в емоционалното тяло на човек. А може би трябва да се гледа по-философски и да се търси връзката  между   думите  и душата, като че ли отекващите думи оживяват в нея и  я въздигат или принизяват и ограбват. Защото думите се раждат в душата и се зареждат там в един или друг смисъл. Злата дума може да не бъде само обида, тя може да бъде  клюка или  клевета, която подкопава доверите на другите в теб.  "Злите" думи имат особена сила. За тях не се иска умение, моделиране и дарба. И въпреки това са достатъчно силни и запомнящи се.  Целта и интонацията при злите думи, както ги наричаме, им дават голяма сила. Интересното е, че човек често има нужда от време, за да повярва на една добра дума, например "обичам те", но на злите думи вярва веднага - за тях не му е нужно убеждаване или време, те се възприемат на момента в пълната си сила, и това ги прави още по-уязвяващи. Истина е, че злите помисли се  пораждат от зла воля, недоброжелателност, която се пресътворява, в думите, които са и любов, но и отрова в зависимост какъв е подтикът за тяхното изричане. Всички ние изричаме понякога такива думи и неминуемо засягаме някого, без дори да осъзнаваме силата, която сме вложили в тях и щетите, които ще донесат на човека, към когото са насочени. А мъдростта се крие в това да осмислиш това, което изричаш „Да преброиш до десет” - както се казва”. Не случайно „Умереността” като качество присъства в картите „Таро”. Умереният и балансиран човек пресява мислите си и напълно осъзнава ползата и вредата от тях, защото в един взаимосвързан свят това, което причиняваш по някакъв начин на другите чрез мисли, думи и дела, по неписани духовни закони ще рефлектират и върху теб. Ето защо и в източните философски трактати се набляга върху душевната хигиена на човека, като важна и основополагаща част от житейското битие на всеки човек. И все пак трудно е въздържането от лоши мисли и лоши думи,  като се има предвид притегателната сила на мисълта. И ние като хора сме изложени на множество влияния, които определят личните ни, характерните ни качества и черти и не винаги сме способни да реагираме с добро на случващото се около нас. Няма човек, които да не е изказвал и да не е получавал такива в замяна, но важно е всеки да  се стреми  и възпитава доброжелателност към другите, колкото и банално да звучи, това е основата, това е фундаментът на промяната. Всъщност, това е процес и като всеки процес изисква последователност и волеви усилия,  но все пак трябва да се тръгне от някъде, трябва да има начало, може да е във всеки следващ миг, защото всичко е тук и сега, защото всичко е настояще.