* * *

 Това бе поредната вечер, в която с накърнено достойнство се отправих към морето. То бе моята утеха. Винаги, когато се почувствах засегнат - намирах "своето" място на плажа и прекарвах нощта в размисли. Но тази вечер бе необикновена.
Всъщност, всичко започна както всеки път. Бях в бара на 86-та улица и пиех трета чаша от любимото си уиски. След работа, в петък вечер, барът е моето място за отдих. Нищо неподозиращ, отпивах поредната глътка уиски и се наслаждавах на парещия му вкус, когато двама брадати великани, очевидно подпийнали, решиха да се помайтапят с мен. Свикнал съм с такова държание и първоначално не обърнах внимание на шегите на гигантите, но сетне нещата излязоха извън контрол. Тогава поех по пътя към "моето" място, отново питайки се какво съм аз. Не след дълго пристигнах, изключих двигателя на колата и се отправих към скалата да седна. Морето изглеждаше пусто и спокойно, докато не забелязах, че към мен се приближава силует. Отначало изненадан се втренчих в сянката, която уверено пристъпваше към мен. Колкото по-близо идваше, толкова по-ясни ставаха чертите ù. Беше нежна, с изваяно тяло, дълга и буйна червена коса (която приличаше на пламъците, изгарящи сърцето ми), маслиненозелени, големи очи, плътни устни, с лице сякаш изваяно от ангел, тънки и меки ръце. Когато стигна до мен, се усмихна топло и поздрави:
- Здравей! - гласът ù беше като мед.
- Здрасти! - отвърнах. - Какво правиш тук, по това време?
- И аз мога да те попитам същото. - отвърна и седна до мен. Лицето ù на лунната светлина изглеждаше в пъти по-красиво.
И така, вечер след вечер продължавах да се срещам с момичето от морето. Разговаряхме до сутринта и когато се съмнеше - тя се връщаше в морето, а аз в апартамента си. Една вечер, бързайки към плажа, за да се срещна с нея, осъзнах, че съм влюбен до полуда в красивите ù черти. Когато стигнах скалата, тя вече бе излязла и ме чакаше. Махнах ù отдалеч и се усмихнах, но тя единствено ме гледаше с насълзени очи. Забързах се и когато отидох до нея, попитах:
- Какво има? Изглеждаш тъжна. Плакала ли си?
Тя ме погледна в отговор и сълзите ù се заспускаха по бузите ù. Изглеждаше изнемощяла, сякаш не я държаха краката. Гледах я как плаче и не успях да се преборя с желанието да я прегърна. Зарових пръсти в червените ù къдрици, а тя захлипа на рамото ми.