Бихте ли се регистрирали в агенция за запознанства, за да срещнете половинката си? На много хора им писва от липсата на партньор; от соловото посрещане на празници - рождени дни, нова година... Когато вечер си лягаме, натоварени от всичко случило се от деня, искаме някой да ни гушне и сякаш  магическа пръчица проблемите да изчезнат; да забравим, че са ни прецакали в магазина; че онзи идиот едва не ни отнесе на светофара... да изчезне с целувката и прегръдката и нощта да не бъде поредната самотна нощ! Или пък деня на влюбените да седим пред телевизора, гледайки сълзливи романтични истории (винаги с happy end) и гушнали кутия с вкусни бисквитки или шоколадови бонбони (класика за самотници). Или ако не искаме да признаваме пред себе си колко ни е тъжно, да отидем във фитнеса, за да го разбере целият свят, но ние ще демонстрираме, че не ни пука.

  Не зная. Може би  аз не бих се регистрирала: толкова ли съм некадърна да си намеря половинката сама? А за некадърност ли става въпрос? Навярно ми трябва малко чужда помощ, за да го срещна. Сигурно някъде той също ме търси, но съдбата си прави лоши шеги и ни разминава, за да провери търпението ни. Ами щом Съдбата не иска да ни срещне дали той ще е човекът, ако не го срещна... случайно, а е нагласено? Изпадам в ужас само като си представя, че може този от агенцията да се окаже някой психопат. Как ще се спася и защитя?... Дали аз ще съм си виновна? Защо? - Защото съм искала да намеря половинката си...

  Много приятели се опитват да се правят на „сватовници" и ме запознават с техни познати в същото положение като мен. Някои изпадат в еуфория, че точно техният човек е моята половинка; други са по-умерени и изчакват развитието на събитията след запознанството. Питам се дали това е по-сигурно от агенцията? Мисля, че да - нали приятелите са някакъв вид гаранция. Но винаги има "но"! Хората са различни в различните ситуации - някои са чудесни приятели, но не стават за „любими". Или просто не са... подходящите. А и каква е гаранцията, че ако някой непознат дойде и ми каже колко съм красива и че иска да се видим някой път, че... той не е психо?!

  Всички знаем за опасностите от запознанствата по интернет. Но не е ли възможно човекът отсреща да е свестен? Една моя позната така се запозна с едно момче, влюбиха се и няколко месеца по-късно станаха... семейство. Една моя приятелка пък я запознаха с момче и те се харесаха и хоп... семейство!

Съдба, случайност, нагласено... Ами ако и нагласеното е прищявка на съдбата? Всички искаме да срещнем половинката си. По какъв начин ще стане? - Какъвто и да е, но няма нищо случайно; всичко е предопределено. Ние избираме по какъв начин ще стане, но какво - не е в нашите „правомощия".

П.П. Днес ще ме запознават с едно момче. Стискайте палци! Може това да е ТОЙ!