МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
22 сент. 2023 г., 21:07  

Ай... сеир! 

  Эссе » Гражданские, Другие
819 1 43
8 мин за четене

  За тероризма български се присетих днеска аз, четейки тук и там из виртуалната реалност на милата ни родина, че и отвъд нея. Той и „хъшът“ Христо Мутафчиев се е присетил и казал, че щѐ да го нарекат „артист-терорист“ , гаче хъшовството му е било малко, ами след министерството на културата българска бюджетна многострадална, сега се е нацелил и в тероризма, не за друго, ами пак парите били малко. И не заради цялата култура, ами заради някаква си „целева група култура“ в бюджета. Искали терористите нашенски да посрещат гости в уютни и комфортни театри. От времената на „Норд-Ост“-а това не звучи неизпълнимо.

   Пусти да опустеят и Юдите му със сребърниците им гладнишки! Подир зърнарите терористи, дето искат да печелят на гърба на гладните украински деца сирачета, и артистите сетили глад! Ама Иренката Американска Незаконораждаща Червеношийка била прекалено горда, че да играе в „Хага“, макар и в София, ами се отрекла. Било слагачество и недостойно. А терористът насинител на терористки Юлиян Вергов щял да играе мъртвия /вече/ Пригожин, изправен пред съда в Хага, редом с Путин, Рамзан Кадиров, Маргарита Симонян, Шойгу, генерал Суровикин и други бъдещи явно покойници. Да ги видя аз тия, станали от гробовете, гиди зомбита още живи! А Путин в пиесата бил жена, защото бил… Русия. Бил я е – бие я и сега, защото явно я бърка с Украйна! Ние пък бием руските шпиони, а Русия хрисимо и по християнски обръща другата буза – нямало да предприема „огледални мерки“! Де да ти повярвам, Митрофанова! Гузна си ти, гузна-а-а, щом няма да отзоваваш смразяващо ответно български шпиони! Как пък ще ги търсиш, със свещ църковна сигурно – то целокупният български народ си е противоруски шпионин, въпреки че все се пречка на Европа и САЩ в осъществяването на техните „огледални мерки“. И кой е оглеждащ се, кой – огледало, много важно! А онзи архимандрит изгонен носел многозначителната фамилия Змеев! Само така – вън змейовете и змиите ехиднини, па дори и приютени под черно попско расо! Ама то ще стане видело, то ще си покаже след време кой прав, кой крив… макарон. Дядо Боже не спи за такива работи. И пак ще се опитат да му запушат устата и да го преиначат, горкия Дядо, от тая ли, от другата ли страна – все тая!

  А мен ми мъчно стана за един друг, обявен за терорист от някои още в зората на демокрацията, любим поет, подложил високото си чело под турския куршум на връх Вола /както и да спорят историците, кучета ги яли – ненаспорили се, идеал ми дай на мен, идеал! и не пипай Левски и Ботев с мръсни лапи!/. Мъка ме пристегна днес на тоя уж празник, дето се не посвениха пак да се заръфат и какво делят – зърно, лаври, сребърници – все за нещо ще се намери…  Ами високо му е челото на Ботев, поне това с просто око се вижда, поне това не мож оспори! И идеалите му са били високи, затова на високо място е загинал и е знаел на какво отива. Не е тръгнал капитан да става или министър на културата /макар в това да няма нищо лошо/, нито рибата оттатъкдунавска да плени, за да не я ловят румънците. Нито терорист е бил, нито бракониер, ами борец за независимост. И не са били празни за него тия думи, дето сега стоят на фасадата на бродещото като призрак насам-натам българско Народно събрание – „Съединението прави силата“.

  Разединението уби Ботев, ще ви кажа аз, убива България и сега. Синът на Ботьо Петков не е Кирчо Татовото, макар да носи същото име.

  И за това Събрание пусто, дето все разделя и владее, ми е днес думата. Не им харесало на нашите хубостници над старо турско гробище да кукуват, закони да коват и сглобки да сглобяват /някои от тях – интимни/. Решили да сменят седалището и седнали навръх бившия Партиен дом. А там – майко моя грандоманска! Опнали се едни стълби по Христо Смирненски нагоре към трибуната, а плебеите депутати – долу, в полето. И като един Гръмовержец Олимпийски ще вещае отгоре всеки изказващ се, а още пò над него – самият „велик и страшен“ Председател и сие заместници. Даже някогашната стенографска банка, мирно и кротко стояща до под изказващите се в предишната зала, сега е далече под – почти на пода! Да си знаят мястото преписвачките и преписвачите простосмъртни, па макар и оборудвани с компютри!

  И каква стана тя – изкачиха се нашичките от турското „позорно“ гробище за престъпници към гробищния соцпаметник и го оседлаха – прогрес и чудо! И от неоренесанса на предишната сграда скочиха право в монументалния сталинистки неокласицизъм! И ми мяза тая гранитна триумфална сграда на площад „Независимост“ – по форма и височина, на един друг монумент, малко пò на югоизток – в Княжеската градина. И там едни люде добри /единият от тях – съветски войник с автомат/, са кацнали на олимпийския връх на почти египетската пирамида на паметника и плашат победоносно небето, а долу са плебеите, върху чиито плещи е „стъпил“ човечецът с автомата. Толкова за свободата, равенството и братството от Парижката комуна и пристрастието на нашето жертвено агне Ботев към нея. Толкова за „комунизма“ и „тероризма“ на поета! И тоя забоден в небесните висини автомат все още виси /ако ми бъде позволен каламбурът с Ботевото могъщо слово/ над София и цяла България със страшна сила.

  А новата стара сграда на Народното събрание? Ами, както ни е присъщо на нас, българите – от трън, та на глог, или – от мъртвец – на нежив! Тя пък е построена върху градската арена в центъра на София и раннохристиянския мартирий – църковна сграда върху гроба на загинал мъченически неизвестен светец.

  И защо ли на мястото на царевичните кочани от фасадата да не сложим сега свежи монументални украински класове пшеница, та да бъдем в крак със злобата на деня? Само идея. Нищо, че никой няма и да я помни тая пшеница след десет-двайсет години, както сега не помним какви аджеба бяха тия кочани, и от какъв зор са били увековечени върху едно от най-представителните уж здания на пъпа на Премъдростта Божия. И кой след време ще си спомня за зърнопроизводителите, наречени от не знам си кого „терористи“, за един от многобройните български актьори, макар и изключително талантлив, или за една от многобройните самотни майки, подвизаваща се като актриса, въпреки че между последните двама има нещо общо – единият е бивш бъдещ министър на културата, а другата е родила дете на бъдещ министър на културата. И двамата – отказали. За различни неща, но с достойнство. Ами да раждат и да играят, че и да отказват, когато им е на сърце, няма лошо! Не ме разбирайте погрешно – аз страшно си падам по дълбокия, леко сипкав глас на Христо Мутафчиев и уважавам Ирен Кривошиева като майка и дори малко ù завиждам за запазената стройност на фигурата на тази библейска възраст – но толкова.

  Злободневието отминава, а Ботев и Левски остават. Вечно.   

  Което пък ми напомня нещо друго – както решихме да преместим Народното събрание и го направихме, да преместим Националния празник 3 март на 24 май и още не сме го направили, да вземем да си преместим и столицата – по-скоро да я измъкнем изпод опашката на лъва и да я върнем там, където ù е мястото – в Плиска или във Велики Преслав. Прескачам Търново, защото тази идея не ми се нрави особено, въпреки че изглежда като компромисен вариант – в центъра на България е старопрестолният град,  не „гледа“ ни на Запад, ни на Изток, че да не се сърди нито една „велика“ сила и да не отговаря с „огледални мерки“.  Или направо да си обърнем лъва на Запад, а? От доста време ми се мотае тая идея, но още не съм измислила как може да стане работата. Пък сигурно ще се намерят глави, по-умни от моята – те да му мислят. А то сега – дишаме изгорели газове изпод опашки разни, а Изтокът хрантути с черноморски мини и пои със сероводород гладния и жаден наш балкански лев и не е никак чудно, че от задното му столично отвърстие излизат на облаци едни или други серно-прашни остатъчни миризливости. То и старото име на столицата ни – цвете за мирисане: Сер-дика. Ето защо, значи, не го щат оня 3 март – не заради Санстефанска България, ами заради флората уханна. Че то какви цветя цъфтят в началото на март – едни сал срамежливи кокичета и минзухари, а аромати – нула. Затуй – май. И цветя – бол, и миризми, та дано заглушат поне малко оня дъх на развалени черноморски плаващи минни яйца.

  Е, отървахме се от турските гробища и ДъПъСъ-то не гъкна, явно и на тях не им беше комфортно мястото. Няма да ви разшифровам какво ще рече Дъ-то на ПСъто/ПСето, не е на лъв, нито на кон, отсега ви казвам. Не, не е Доган Препитва в Сараи, нито Да Парфюмираме София. Да не се обидят ли? Е, за ДъБъ може, за Пъпъ на КъПъ може, а за ДъПъСъ – не, така ли?  Ай сик… сеир!

  Ех, историйо, и ти си една шлюха Вежди-Рашидовска и видно е, никога няма да се издигнеш до ранга на блудница.

  Псетата пак си лаят, панаирът депутатски все си върви. Честит празник!

 

  Автор: Мичка Антитерористичка Есеистичка

 

  22.09.2023

 

https://www.youtube.com/watch?v=U7DR9h-5Mko

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички за мненията.
  • Есето ти е прекрасно изложено, а възгледите ти се доближават до моите!
    Благодаря, че сподели това прекрасно есе с нас!
  • Твоите твърдения, макар и изразени "художествено" са нелепи. По-важна е основата, а не декорацията и финтифлюшките, защото без основата логиката на произведението рухва. Не знам дали ме преписваш, но много от сравненията ти не са добре обосновани. Къде се намира София мисля, че добре обясних и всички разбраха, че не е на гъзъ на географията, пардон, лъва, както се опитваш да инсинуираш.
  • "Не си ти тази, която ще ми дава оценка на какво ще пиша, как го пиша и тн" – това явно е търпимост към критика 😃 Чудя се защо не си толкова нетърпима към други "врели-некипели", от които буквално гъмжи сайтът. Ти за мен не си особено талантлива, макар да имаш някои попадения. И ако си мислиш, че те преписвам, много грешиш. Това беше причината да се появиш под произведението ми с агресивен тон. Всъщност осъзнаваш, че пиша по-добре и това не ти харесва. Есето вече беше написано в "Хрониките" – издържано и като смисъл, и като съдържание. Факт е, че София се намира там, където е. Тълкуванията на този факт може да са спекулативни. Това беше мой отговор на спекулации и изсмукани от пръстите обвинения. Исках да покажа, че всичко може да бъде манипулирано. Нямам причина да те блокирам. Ти не ми вредиш толкова, колкото някои други. Но те се опитват да оцелеят. Не мога да ги съдя за това.
  • Лично аз коментарите си ги харесвам дори повече от произведенията, не си ти тази, която ще ми дава оценка на какво ще пиша, как го пиша и тн. Половината ти "произведение" е врели-некипели, което и другите са ти го казали. Щом не търпиш критика - добре. Блокни ме. Няма да си губя повече времето.
  • Както вече казах, имам и по-добри произведения, което не означава, че това е напълно лишено от смисъл. Стресна ме, че през цялото време исках да нагласявам фактите според тезата, което не ми е присъщо. Наложи са да преработвам изреченията за Христо Мутафчиев, защото излезе по-черен от дявола, което не исках да се получава, аз имам добро мнение за него. Имах толкова стройна теза, а той, горкият, бил отказал предложението да стане министър на културата! Ами сега? И се наложи да преработвам. Коментарите са за мнения. Полето е за произведения. Всяко мнение в полето трябва да е поднесено в художествен вид. Иначе отива в графа "липса на художествена стойност", нали има такава? Не може просто да плеснеш някакви изречения, само защото искаш да кажеш нещо. Със същия успех можеш да излезеш и на улицата и да крещиш или да отидеш в "Хайд парк". Има социални мрежи за мнения. Тук мнението трябва да е оформено художествено или да е в коментар. Това е сайт за литература.
  • Не съм и претендирала да е художествено произведение. Не съм чела другите по темата, за мен в случая не беше толкова важен артистизма, колкото самото мнение, което исках да изкажа. Но не всеки разбира това.
  • Хел, на твоето "Герой по неволя" пък му липсва стил. Изложението е старателно и подробно, но е скучно. След като го прочетеш, не оставя спомен. Няма нещо, което да го отличава от хилядите други по темата. За мен това не е литературно произведение, а сводка с лично мнение. Липсва му артистичността на художествените произведения.
  • Паленка, не разбирам причината за тази ваша лекция по юридическо образование. Аз казвам нещо съвсем просто: не може да прави законите този, който после си изкарва хляба с тези закони. Това е конфликт на интереси. На тези с юридически професии трябва да е забранено да стават депутати, както е забранено на военните. Представяте ли си например футболистите да определят правилата във футбола???
  • khanas (Анани Ананиев) - за адвокат не се учи, а за юрист - юридическо образование. А адвокат, юрисконсулт, нотариус са са професии. КАТ са полицаи.
    Жалко, че тези, за които пишете, не ви четат. Забавни сте!
  • Това, че подражаваш на Ботев ми хареса даже, защо да ме ядоса. Добре си се справила. Но е важен не само стила, а и съдържанието. Обиждайки столицата, а и не само, не виждам това съдържание да е много извисено. Тъй че има какво да се желае още. На много хора им влияе посредствеността на вдъхновението, но вместо да се оплакват, да вземат да четат повече качествени автори.
  • Хел, по принцип сте права, но тук има нещо по-особено. Не може адвокати да са депутати и да правят закони. Това е очеваден конфликт на интереси. Все едно таксиметровите шофьори да са КАТ. Затова са ни такива законите - за да могат адвокатите безкрайно да си точат дела и да си смучат пари. Този не се явил - отлагаме за след 6 месеца, оня се разболял - отлагаме за след една година... Или безумните закони за наследството - по 25 наследника на тревлясал двор, които даже не се познават. И се съдят, съдят, съдят... Между другото, това същото го казах право в очите на един адвокат. А той само се усмихна...
  • Прочетох какво си писала по въпроса. Всеки има право да пише на всякакви теми. При изложение на фактите няма възможност за проява на творчество, дори е нежелателно, защото се превръща в лъжа. Човек може да се прояви в този случай само със стил и с изказване на лично мнение на основа на фактите. Теб какво точно те ядоса в изложението ми? Това, че не съм уточнила къде точно е Партийният дом или стилът ми, подражание на Ботев? Той е един от най-добрите ни публицисти, смятам за чест да му подражавам. Тъкмо поради тази си способност смятам, че съм подходяща за преводач. И пак поради нея изпитвам нетърпимост към посредственото писане, защото и то ми влияе, но зле. Смятам бездарието за посегателство върху вдъхновението ми, и съм сигурна, че това е съвсем разбираемо за колегите от сайта. Кой иска да го кастрират непрекъснато творчески?
  • Хел, не гледай отвисоко на народните мъже, които сами сме си избирали 😃
  • А какво пък да кажем за съдиите и прокурорите? Въобще цялата власт - законодателна, изпълнителна, съдебна е едно голямо предателство спрямо българския народ. Което значи, че те предават и самите себе си, тези държавни книжни и не само плъхове, но са твърде назад в развитието си, за да го осъзнаят. Като изключим хората, които си вършат съвестно работата, разбира се. Но такива са твърде малко.
  • На мен ми се чини, че точно на гладиаторската арена му е мястото на Народното събрание. Депутатските банки – на сеирджийските места, а ръководният състав и изказващите се – долу, на сцената, те и без това водят епични и кървави словесни битки. Но пак няма да има равноправие. Но пък ще се компенсират високите им заплати на "слуги" на народа. Доколкото знам, слугите винаги са получавали нищожно в сравнение с господарите. "По заплатите ще ги познаеш" кой слуга, кой – господар 😃 Анани, има "адвокати на дявола", но има и добросъвестни люде, които си вършат работата, доколкото им позволяват обстоятелствата. Като навсякъде. Навсякъде има и конски паразитиращи мухи, от които отърване няма 😃
  • Предпочитам, господин Георгиев, да напиша историята на предателството на българските адвокати, които са постоянно болни и държат не за правото, а за парата, както казва капитан Петко войвода... Ето това ще бъде истинска история...
  • Анани, напиши история на предателствата. И опиши представата си за отвратителност. Например - изселването на индианците. Или убийството на цял един свят, към който днес мечтаем да се присъединим.
  • Извинете ме, скъпи приятели, че домакински невъзпитано напуснах този тъй интересен разговор, но в момента с Жорето изучаваме венецианските мазилки и информацията ми идва малко в повече 😃
  • И на мен темата за предателството ми е любима. Истината е, че другите народи са много по-големи предатели от нас. Техните предатели са просто отвратителни! Ние сме ангели, ако се славняваме с тях. Обаче за телата и гробовете на нашите герои... нищо не ни оправдава...
  • Анани, аз не изказвам мнение, а факти. Аз също предпочитам да знаем къде реално лежат погребани героите, но щом не е възможно, по-добре да гледаме оптимистично на нещата и да продължаваме да търсим, естествено. 🙂 Иначе ще навлезем в тъмната тема за предателството, а тя не ми е любима...А малодушието си го имаме, за съжаление, все още и именно то ни пречи да се развиваме! Но истина е и че сме преживели много трудни и разделни времена, сега също живеем в такива и само интуицията и здравия разум (които не си противоречат, с се допълват) ще ни помогнат да продължим напред!
  • Хел... не съм съгласен... Духът добре, но тялото го няма. Нито на Левски, нито на Ботев, нито на Бенковски. Мисля, че това говори много за нас като народ. Немците с фанатична упоритост са носили със себе си тялото на убития командир с последни сили, при ужасяващи условия, при невъзможни условия дори. А ние? А ние просто казваме, че духът му е навсякъде. Въпреки, че никой не ни е пречил да погребем героите си. Каблешков и Найден Попстоянов са доказателството. Може и да сме прави, но аз някак не я виждам тая наша праведност. А по-скоро виждам страх и съвършена безгръбначност...
  • Да, Мария, определено западната част на картата прилича на слон 😃. Въобще много асоциации с животни можем да намерим. Обичам животните
    Анани, не знаех това за народното събрание. За Св. Петка знам, че апсидата й лежи върху антична такава, която като църква наистина е била част от античен некропол. А костите на Левски всъщност са били уж намерени веднъж там, а после пак изгубени преди да може да се направят някакви изследвания дали действително са били неговите. Така, че реално, дори претенденти за такива нямаме. Но духът му е навсякъде, това е важното.
  • Хел, да, Народното събрание наистина е изградено върху турски гробища, това не е някаква новина, писано е многократно. Всъщност, голяма част от София, а и не само от София е изградена върху гробища. Църквата "Света Петка Самарджийска" например също е върху античен некропол. И от там идва вечният спор намерените кости в нея на Левски ли са, не са ли на Левски...
  • За педантите – Мичка не е псевдоним, а героиня, част от произведението. Името ми стои горе и нося отговорност за това, което съм написала, независимо кой ми е повлиял и защо. Мичка е част от тези флуиди, които се усещат в колективно образувание като един сайт за литература. Но не бива да губим индивидуалността си и да се поддаваме на разрушителни влияния. Измислих я, за да назова тъмната част от себе си и същевременно от обществото ни, над която трябва всички да работим. Заедно.
  • 😃 За картата – тълкувания всякакви са възможни, зависи каква цел си си поставила. Аз продължавам да мисля по въпроса как да обърнем лъва на запад и реших, че няма друг изход, освен да го наречем слон. Опашката на лъва става хобот, а под София дори нещо като бивни се очертават. Е, не е цял слон, само главата, но тя е най-важна 😃 Колкото до влиянието, аз се стреснах малко, защото изпитах желание, въпреки фактите, които открих за достойното поведение на актьора, да продължа есето в дух на "колко ламтим за постове", как ни примамват парите и славата и т.н. Струва ми се, че това нагаждане на фактите според предварително избрана теза е пагубно и за пишещия, и за учения. Влиянието е сборно, не идва само от един човек, но тази тенденция е много силна и умората и произтичащата от нея леност ме принуждават да й се подчиня и да не проверявам обстойно фактите, което не е добре. В такъв случай е най-добре да не четеш подобни автори. Аз съм се ограничила до няколко, които смятам, че си струва.
  • ...поробител. Относно домът на партията - не е построен върху древна арена, а в непосредствена близост до нея. Това е най-яката символика. Имам едно произведение и аз по този въпрос. Но не съм съгласна с поставянето под общ знаменател на двете сгради. Символиката им е диаметрално противоположна, едната светла, свързана с повече светли моменти от българската история, а другата - сива и мрачна, символ на тъмни времена, на тъмни сили, на караконджули и юди.
  • Мария, честно казано и аз се хващам, че от известно време започнах да пиша в стила на един потребител тук, не знам дали става въпрос за същия, но явно е голям инфлуенсър :Д. А относно символиките - аз лично много ги обичам. Лъва, очертан от картата на България го открих още във втори клас когато ни накараха да изрежем България от картон и аз после направо си го нарисувах. В този ред на мисли ме накара да се задълбоча от къде точно излизат въпросните лъвски газове. И открих, че всъщност не са от София, а някъде от по средата между Годеч и Берковица. Там, където се намира София всъщност се пада мъжкото му достойнство. Яка символика, а? Най-много ми харесва, че лъвските газове се бълват в посока Сърбия. А главата на лъва гледа на изток - някои ще ахнат от възторг, но всъщност не е така както си го представят. Тя гледа натам, за да ни пази с рева си от дивите азиатски орди, които евентуално биха заприиждали от тази посока. А освен това лапата на лъва триумфално стъпва върху вековния ни...
  • Където старата сграда, там и новата, където Ботев, там и Вазов. Трябва ли да ти благодаря, Хел?
  • Уточнявам – четох, че старата сграда е построена върху гробище, а новата – върху мартирий и арена. Ако не става ясно от текста, значи миш-машът продължава. Не съм във възторг от точно този си текст, но смятам, че целта е постигната – злободневието е временно и след години и логично изложени факти ще бъдат неразбираеми за хората, защото няма да знаят контекста, в който са се развивали събитията. Задръстени сме от информация и ние самите продължаваме да бълваме такава. Преливаме от пусто в празно и се опиваме от овациите, които получаваме. "Пиянството на пишещите". Виждаш ли? Ботев е тук, присъства с безсмъртното си слово, непрекъснато ни напомня за себе си и никой не може да го очерни. Това ми е утехата.
  • https://otkrovenia.com/bg/proza/17-hroniki-ot-nejdegrad-izcheznalata-kambana – В началото на тази част е истинското есе, подражание на стила на Ботев, но с мои мисли и съображения. Стоя зад всяка една негова дума. Но както виждаш, няма никакъв отклик. Нито оценки, нито коментар. Реших да напиша това горе по-кратко, за да се прочете от повече хора и от малко по-друг ъгъл – злободневието. И Ботев е писал на злободневни теми. Сигурно пишурковци са му били много обидени, но поколенията продължават да го четат. И сега е пълно с пишурковци и получават одобрение и звездички. Но нов Ботев не виждам. Острахливихме се нещо! И още – да заклеймява може всеки, но като Ботев – малцина. Това ми беше идеята. За старото турско гробище – така съм чела. Не съм копала лично, за да видя какво има отдолу. И на мен старата сграда ми харесва повече и съм го написала. Но явно и депутатите са суеверни. За лъва – казват, че картата на България прилича на лъв. Не беше трудно да обидя софиянци на тема положение.
  • Браво, Хел! Точно това усещах и аз, когато го пишех. Съвсем усърдно ровех из интернет, за да бъда точна с фактите, но когато седнах да пиша, все ме напъваше да изкарам Христо Мутафчиев злодей използвачески. Аз героично се съпротивлявах, защото подобно нещо досега не ми се е случвало, но есето продължаваше да се движи в тази посока. Някой сякаш невидимо ми "помагаше" да пиша глупости. Исках само да покажа как, ако не четеш непрекъснато новини, няма да ти е ясно за какво става въпрос /тук – браво на Владимир/, а се получи някакъв миш-маш. Разпознах истинския източник, на който всъщност подражавам, но няма да го споменавам, защото е от сайта. Ще се обиди и ще ми отмъщава до края на живота. Само ще уточня, че получава непрекъснато овации и това изглежда ме е "подхлъзнало" в посока и аз да заслужа по подобен начин одобрение. Е, не го заслужих. Явно не ме бива да си кривя душата. Затова на друго място казах за вредите, които някои хора съзнателно или несъзнателно причиняват.
  • Началото ми хареса, очевидно е желанието да подражава на ботевите фейлетони. Но по едно време стана прекалено очебийно - Ботев се спомена над 10 ина пъти. Също не знам народното събрание да се помещава върху старо турско гробище. Знам само, че се намира в близост до древно римски некропол. И уж замисъла тук е да се осмее новото местоположение на народната скупщина както казват братята македонци, то реално се очерни историческата сграда, паметник на културата в сравнение царевичния символизъм на текезесарския палат, който видиш ли бил построен върху мартириум, пълен с раннохристиянски мъченици. Като за капак се очерни и местонахождението на столицата под опашката на някакъв несъществуващ лъв, уви толкова мразена от онези, които не са имали късмета да се родят тук. Тракийското племе серди също не остана неосрано.
  • Неам нерви да чета проза. Просто наминах да кажа, здрасти! Пътем забелязах, че има нещо за Путин упоменато. Каквото и да е то, не си прав.
  • Тук Анани Ананиев отново ни занимава какво всъщност мислят мъртвите. И как пишат.
  • Аз това го повтарям непрекъснато, но никой явно не чува. Оценката за мен е критерий за отклик на произведението. И когато питам къде са читателите, за които пишем, нямам предвид някакви целеви групи, питам за тези, които не пишат, а "потребяват" изкуството. То е универсално, Анани. Шекспир го четат всички, не само преоблечените актьори от трупите по негово време. Уикипедията е достъпна. Четенето на една само монография отнема много време. Аз чета и монографии. Чета новинарски сайтове, класици, гледам и слушам видеа. Не можеш да ме обвиниш, че ползвам само Уикипедия като източник. А на теб като историк нямам доверие, защото използваш не неутрални думи, а навяващи определени асоциации – пластмасови, изкуствени. Ако така манипулираш и собствените си текстове, за какви факти въобще може да става дума? Имам ново двуезично произведение, което смятам за заслужаващо петици и внимание, защото показва качествата ми на преводач. Смятам, че се прави опит да се омаловажи с пушилката в коментарите.
  • Нима вие наистина пишете за "петици"?!? Ето това се опитвам да обясня, но изглежда не се изразявам добре: Уикипедията е изкуствена. И произведенията, основаващи се на нея, са пластмасови. Да не говорим за "петиците", те са архипластмасови... Просто бъдете искрена, бъдете себе си. Нима си мислите, че Паисий или пък Ботев са мислили за петици?!?...
  • А сериозната тема на есето е злободневието, което се изпарява с първите лъчи на утрешния ден. Както се изпаряват и множество произведения, получили множество петици и сърчица. Вие, Анани, не искате ли петичките ви да останат под произведение, което ще надживее всички нас ? И способни ли сте да го разпознаете 😃 😃 😃 Иначе и петиците ви, и негативните ви коментари ще се изпарят заедно с произведенията. Затова ви казвам, колеги: за Бога, не се трийте! Оставете всичко, както си е, позорът ви днес може да се обърне в прослава утре 😃
  • Анани, никой не гледа на знанията, които притежава, критично, а само на чуждите. Знам, че сте историк и държите на знанията, които сте придобили или чрез обучение, или чрез четене, но аз смятам историята за субективна наука, на която не може да се има много доверие, защото е наблъскана с идеология. Дори на солидните и доказани учени, към които предлагате да се обръщам. Бях свидетел какво стана със сигурните и неопровержими знания на ученици и студенти след 1989 г. Съжалявам, ако това мое мнение ви засяга, не го правя "за да се правя на знаеща", а по убеждение. Знам също, че очаквате да попитам кой е светецът, на чийто гроб е издигнат бившият Партиен дом, защото в Уикипедия пише, че не е известен. Фактите са хубаво нещо, но никога не са абсолютно безспорни, щом става въпрос за миналото. За стила – претенции към Мичка Историчка 😃 Предполагам, ясно ви е, че това е пародия. Ако не, жалко.
  • Мария, така и не можахте да се отървете от вашето нездраво желание да използвате Уикипедия, за да се правите на много знаеща... "Мартирий (на латински: martyrium, на старогръцки: μαρτύριο) е вид църковна сграда, изградена над гроба на християнски светец, най-често мъченик."...
  • Готово – качих Мичката пак на коня от коментарите в полето /ето кога полето не е под, а таван – над коментарите/. Дано е доволна. Но сигурно ще иска още петици за поощрение. Ненаситница! 😃
  • То и аз не го разбирам изцяло – авторката му е Мичка Антитерористичка, тя все ги ръси едни – неразбираеми. От бързане да го кача днес, съм я пропуснала, дано не ми се разяри 😃 Не я бива много да пише есета и туй то! Но затова пък живот си живее. Някои до живот не могат да си оправят писането, други пък – живота, никой няма всичко 😃 Благодаря за поощрението!
  • Аз това не го разбрах напълно. И вероятно затова го поощявам.
Предложения
: ??:??