В хода на своя живот човек винаги се стреми към величие. Така сме устроени, че искаме още и още. Много често в стремежа си да постигнем своите мечти, прекаляваме и се превръщаме в егоисти. Затова, за да постигнеш нещо в живота, трябва да бъдеш сдържан и да го постигнеш най-вече стъпка по стъпка. Да притежаваш мяра за нещата в живота, да спазваш онази граница, която преминеш ли я, можеш да загубиш всичко, което си постигнал досега.
     Има много неща в живота ни, които водят до изкушение, затова трябва да знаем къде да спрем. Всяко нещо има граница, дори и най-хубавото би ни станало неприятно, ако не знаем мярата. Можем да сравним тази граница с ръба на бръснача. Не е лесно да се намери, но трябва да внимаваме, защото опрем ли до ръба, всичко хубаво, което сме преживели в миг, ще се изпари и на негово място ще дойдат разочарованието и болката. Затова трябва да гледаме в перспектива и да мислим и за другите хубави неща, които ни предстоят да изживеем.
     Всеки сам трябва да открие мярата и да прецени за себе си къде е необходимо да спре, за да не страда след това заради собствената си лекомисленост. Колкото и да ни се иска да ни се случват само хубави неща, това е невъзможно. Просто така е устроен светът. След всеки миг на щастие следват мигове на страдание. Но от нас зависи дали ще съумеем да разпределим приятните неща и да им се радваме малко по-малко за по-дълго или ще се впуснем стремглаво напред с жаждата за още и още удоволствия, докато в един момент не загубим всичко.
     Трудно е да се прецени кога трябва да спре човек. Повечето изкушения започват безобидно и докато се усетим, че прекаляваме, завършват пагубно. Затова е толкова важно да открием мярата на всяко едно нещо. Понякога дори и най-хубавото и свято нещо - Любовта, може да ни донесе огромни разочарования, ако не внимаваме. Когато срещнем един човек и неусетно той се превърне в нещо повече от приятел, в нас се раждат прекрасни чувства, които ни правят щастливи. Почваме да искаме все повече любов и внимание и така отнемаме свободата на човека до нас. Наранявайки го един ден, ние го губим и нараняваме и себе си.
     "Винаги повечето светлина ни блазни повече и ни доставя по-голяма наслада, но ражда и по-голяма сянка" - е казал Гьоте. Виждаш лъч светлина, но не ти е достатъчен и искаш още и още светлина. Без да усетиш светлината ражда сянка. Сянката е мрак, а мракът е неприятно изживяване. Затова трябва да се пазим в стремежа си към голямото щастие, да не се сблъскаме с още по-голямо разочарование и болка.
     Мярата е тази, която трябва да притежава всеки човек. Да знае кога да я използва, кога да спре, за да не се сблъска с неприятности и да превърне приятното в неприятно. Въпреки усилията си понякога прекрачваме границата и тогава осъзнаваме колко глупави сме били, че не сме оценили това, което имаме. Винаги трябва да осмисляме нещата, да си поставяме някакви граници, които да спазваме. Да не прекаляваме с хубавите неща и лесно да забравяме лошите, за да бъдем винаги щастливи.


03.03.2008г.

*мисъл на Декарт