9 июл. 2023 г., 19:17

Аз и ти 

  Эссе » Личные
1138 0 0
В блатото на чувствата вървя със сведена глава. На ум катеря планини от неугледни спомени. Опознавам себе си по пътя крив. Правият не ми е интересен. Безбрежна е пустинята, дори и глътка нямам. Тежест и пустота, вятър от пясъчни измами. Гордостта си тръгна, за любовта - гадая. Ръката гали твоята коса, посребрена, ала толкова обична. Кривината сякаш не плаши толкова. От дъното на падането намерих сили. Спрях и се усмихнах. Чувство на спокойна, нежна тишина. Хармония. Аз и ти. И синьото небе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Все права защищены

Предложения
: ??:??