Аз съм

една  микроскопична прашинка.

Не знам точно от какво съм направена -

Дали от гълъбов корал,

който са изяли   рибите от дъгата  и са превърнали в морски пясък.

Дали от листото на безсмъртен баобаб,

който са изгризали щъкащите  мравки.

Дали от прозрачен изумруд от  недрата  на Земята,

или просто съм прашинка от  безтегловно семенце на глухарче...

Всъщност няма значение от каква материя съм създадена,

важното е, че се осъзнавам като  свободна прашинка,

летяща  с вятъра,

вихреща се с безброй пясъчни прашинки в пустинята,

плаваща в простора на океана,

рееща се с облаците в небето...

И така безкрайно пътувам през милиони животи,

векове,

години,

дни,

секунди,

докато в един светлинен миг

срещнах моята двойничка.

Тя бе също прашинка, но...

от мъжки род,

с главно М -

едно съвършено  микроскопично същество

на фона на необятната Вселена.

И тогава...

погледнах към нас  през очите на Господ.

И видях две прашинки,

еднакви,

идентични,

огледално еднозначни,

с  безумно горди характерчета

и принципи с размерите на континенти...

устремени една към друга

как се вихрят в необятното безвремие

сред милиарди други прашинки,

опиянени,

щастливи,

блажени,

че са се намерили.

Видях как се сливат

в една съвършена светеща частица

божествена любов...

И Бог се усмихва

и леко 

я вдъхва  в себе си...