Алеко Константинов създава в литературата ни образа на Бай Ганьо през 90-те години на ХІХвек. Но и до днес, ХХІ век, героят продължава да е сред нас и то все по-жизнен, все по-често срещан, все по-уверен в себе си и успеха си.
     Неуморният, вечният келепирджия шества уверено и в нашето столетие. Той е сред хората от различни слоеве, възрасти, националности. единствено ние можем да го унищожим, но трябва да изгоним байганьовското в душите и в поведението си.
     Съвременният българин ще се обиди, ако някой го нарече с името на Алековия герой. Ала колко често виждаме край себе си проявите на този несимпатичен човек, готов на всичко, за да успее.
      В часовете с удоволствие преписва, чака някой да му подскаже или пък просто гледа нагло в учебника, когато го изпитват. Какво като мами, нали ще получи желаната оценка. E, ако търсите чест и достойнство, забравете! Но нима ще отидете утре при същия този наш съученик, станал вече лекар? Аз не бих прекрачила прага на кабинета му, може и на другите си изпити да е успял да препише.
     Ами ако ви стане началник? На всички ще е ясно колко "много" знае, но все пак едва ли ще има някой възможност да му се противопостави.
     Бай Ганьо винаги е успявал, винаги е със силните на деня, иска да се издигне и в политиката, защото там е "келепирът". Ще смени някоя и друга партия, но какво от това, нали има ясна цел - нагоре. Средствата, начинът не са от значение.
     Можем да очакваме всичко от него, ще погази и чест, и достойнство, ще стъпче приятели, близки.Този герой вече не е безобидният ни съученик, а се е превърнал в преуспяващ безскрупулен кариерист.
     Но той се "култивира" сред нас, младите хора, ние си го отглеждаме, добре се грижим за него в училище. Няма да го предадем на нашия враг - учителите, я. Та кой ще посмее да каже, че някой е бил непочтен, преписвал е, набил е друг, по-слаб, или пък е използвал приятел. Нали ще го обявят за предател, ще го отбягват.
     А всъщност кое е правилното, къде е истината? Как да постъпим, за да премахнем байганьовското? Много са въпросите. А решението все още не е намерено. Може би затова и Бай Ганьо продължава да бъде сред нас.
     Все ни се иска да го премахнем, а си го носим у себе си като своя част. Време е да се опитаме да го изхвърлим.
     Дали ще успеем, зависи от нас и от това колко е силно желанието ни!